Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Май трябва да се поогледам наоколо.
Обиколих къщата, надникнах в гаража и спрях за малко пред бараката. Ключът от къщата на Дечуч беше у мен, затова си отворих и влязох вътре. По нищо не личеше, че мястото може да е било посетено от Еди. На кухненския плот лежеше купчина неотворени писма. Почуках отново на вратата на Анджела.
— Ти ли прибираш пощата на Дечуч? — попитах я.
— Да. Внасям я вътре всеки ден и проверявам дали всичко е наред. Не знам какво друго бих могла да направя. Мислех, че Роналд ще мине да прибере пощата, но не съм го виждала.
Когато се върнах в погребалното бюро, баба стоеше до масата с курабийки и говореше с Откаченяка и Дуги.
— Маце — поздрави ме Откаченяка.
— Да не би да си дошъл да се видиш с някого? — попитах.
— Не. Тук сме заради бисквитите.
— Часът изтече като миг — въздъхна баба. — Тук има адски много хора, с които не успях да си поговоря. Бързаш ли да се прибереш? — попита ме тя.
— Ние можем да те заведем у вас — предложи й Дуги. — Никога не си тръгваме преди девет, защото тогава Стива вади бисквитите с шоколадов пълнеж.
Разкъсвах се от противоречия. Не исках да остана тук, но не знаех дали мога да поверя баба на грижите на Дуги и Откаченяка.
Дръпнах Дуги настрани.
— Не искам никой от вас да пуши трева.
— Никаква трева — обеща ми той.
— И не искам баба да ходи в стриптийз барове.
— Никакви стриптийз барове.
— И не искам тя да се замесва в никакви престъпления.
— Хей, аз съм нов човек — отвърна той.
— Добре — кимнах. — Разчитам на теб.
В десет часа ми звънна майка ми.
— Къде е баба ти? — поинтересува се тя. — И защо не си с нея?
— Трябваше да се прибере с приятели.
— Какви приятели? Отново ли я загуби? По дяволите!
— Ще ти звънна след малко.
Затворих и в същия миг телефонът звънна отново. Беше баба.
— Пипнах го! — извика тя.
— Кого?
— Еди Дечуч. Внезапно в погребалното бюро ми дойде гениална идея и се сетих къде може да е Чучи тази вечер.
— Къде?
— Да си вземе чека за пенсията. Всички в Бърг си получаваме пенсиите в един и същи ден. А вчера Еди бе зает с разсипването на кадилака си. Затова си помислих, че ще изчака да се стъмни и ще мине да си прибере чека. И, разбира се, той точно така постъпи.
— И къде е сега?
— Е, това е проблемът. Влезе в къщата си, за да си вземе пощата, а ние се опитахме да го арестуваме. Той обаче извади пищов и ние се уплашихме и побягнахме. Обаче Откаченяка не тичаше достатъчно бързо и сега е заложник на Еди.
Фраснах глава в кухненския плот. Стори ми се, че ще се почувствам по-добре, ако продължа да го правя. Бам, бам, бам, с глава в плота.
— Обадихте ли се на полицията? — попитах.
— Решихме, че това не е добра идея, тъй като Откаченяка имаше някои забранени вещества в себе си. Дуги спомена нещо за някакъв пакет в обувката на Откаченяка.
Страхотно!
— След секунда съм при вас — казах. — Не правете нищо, докато не дойда!
Грабнах си чантата, изтичах по коридора и надолу по стълбите, профучах през външната врата и се метнах на мотора. Заковах на алеята на Анджела Маргучи и се огледах наоколо. Забелязах баба и Дуги, скрити зад една кола на отсрещната страна на улицата. Бяха издокарани в суперкостюми, а около вратовете им бяха завързани големи кърпи за баня, които трябваше да изглеждат като пелерини.
— Идеята с кърпите е страхотна — отбелязах.
— Ние се борим с престъпността — обясни ми баба.
— Още ли са вътре? — попитах.
— Да. Говорих с Дечуч по мобифона на Дуги — отговори баба. — Каза, че ще освободи Откаченяка само ако му осигурим хеликоптер, а после самолет на летището в Нюарк, който да го отведе в Южна Америка. Стори ми се, че е пийнал здраво.
Набрах номера му.
— Искам да поговоря с теб — казах на Еди.
— Никога. Не и преди да си получа хеликоптера.
— Няма да получиш хеликоптер със заложник като Откаченяка. На никого не му пука дали ще го застреляш или не. Ако го пуснеш, аз ще вляза и ще заема мястото му. Аз съм по-подходящ заложник за хеликоптер.
— Добре — съгласи се Дечуч. — Има логика.
Да бе! Като че ли въобще нещо в цялата история звучеше логично.
Откаченяка излезе от къщата, облечен в суперкостюма си и с кърпа на врата. Дечуч държеше пистолет до главата му. Качих се на терасата.
— Ужасно ме е срам — каза Откаченяка. — Имам предвид, как изглежда един супергерой, отвлечен от немощен старец? — запита той и погледна Дечуч. — Нищо лично, човече.
— Заведи баба у дома — наредих на Откаченяка. — Майка ми се тревожи за нея.
— Искаш да кажеш веднага?
— Да. Веднага.
Баба още беше на отсрещната страна на улицата. Не исках да крещя, затова й звъннах по мобифона.