Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Бени кимна в потвърждение.
— Косата ти изглежда чудесно — направи ми комплимент Зиги. — Накъдрила си се, нали?
Двамата старци се надигнаха и Бени ми подаде някаква кутия.
— Ето ти малко печени фъстъци. Естел ги донесе от Вирджиния.
— Тук няма такива хубави фъстъци като във Вирджиния — каза Зиги.
Благодарих им за фъстъците и затворих вратата след тях. Оставих им пет минути, за да се изнесат от сградата, после грабнах черното кожено яке и чантата си и заключих апартамента.
Майка ми погледна над рамото ми, когато ми отвори.
— Къде е Джо? Къде е колата ти?
— Размених си колата за мотор.
— Онзи мотор до бордюра?
Кимнах.
— Прилича на моторите на „Ангелите от ада“.
— Това е „Харли Дейвидсън“.
Чак тогава майка ми загря. Косата! Устата й увисна, а очите й се ококориха.
— Косата ти — прошепна тя.
— Реших да изпробвам нещо ново.
— Господи, приличаш на…
— На Мадона?
— Не. На Арт Гарфънкъл.
Оставих каската, якето и чантата си в гардероба в коридора и седнах до масата.
— Пристигна точно навреме — каза баба. — Боже Господи! Я се погледни! Приличаш на онзи певец…
— Знам — прекъснах я рязко. — Знам.
— Къде е Джозеф? — попита майка ми. — Мислех, че и той ще дойде на вечеря.
— Ами ние… ние скъсахме.
Всички спряха да ядат, с изключение на баща ми. Той използва затишието, за да си сипе още картофи.
— Това е невъзможно — възрази мама. — Имаш булчинска рокля.
— Отказах я.
— Джозеф знае ли за това?
— Да.
Опитах се да се държа небрежно, затова помолих сестра ми да ми подаде фасула. Щях да се справя. Бях блондинка. Можех да се справя с всичко.
— Заради косата е, нали? — попита мама. — Джо е отменил сватбата заради косата ти.
— Аз отмених сватбата. И не искам да говоря за това.
На вратата се звънна и Валери скочи.
— Това е за мен. Имам среща.
— Среща! — повтори майка ми. — Това е чудесно. Тук си от толкова кратко време, а вече имаш среща.
Завъртях очи. Сестра ми е луда. Така става, когато пораснеш като доброто момиченце. Никога не научаваш колко важно нещо са лъжите и измамите. Аз никога не съм водила гаджетата си у дома. Срещах се с тях навън, за да предпазя родителите си от инфаркт, когато видеха гадже с татуировки или обици. Или, както в този случай, лесбийка.
— Това е Джанин — представи ни Валери на ниска, тъмнокоса жена. — Запознахме се, когато ходих на интервю в банката. Не получих работата, но Джанин ме покани да излезем.
— Но тя е жена — ахна мама.
— Да, ние сме лесбийки — отвърна Валери.
Майка ми припадна. Бам! Опъна се като талпа на пода. Всички скочихме и се втурнахме към нея. Тя отвори очи, но не помръдна в продължение на тридесет секунди. После изкрещя:
— Лесбийка! Света Богородице! Франк, дъщеря ти е лесбийка!
Баща ми се намръщи на Валери.
— Моята вратовръзка ли си сложила?
— Ужасно си нагла — възмути се мама. — Всички онези години, когато беше нормална и имаше съпруг, живя в Калифорния. А сега се прибра тук и стана лесбийка. Не е ли достатъчно, че сестра ли стреля по хората? Какво е това семейство, за Бога?
— Вече почти не стрелям по никого — отговорих бързо.
— Обзалагам се, че в лесбийските връзки има доста предимства — намеси се баба. — Ако се ожениш за лесбийка, тя никога няма да оставя дъската на клозета вдигната.
Хванах майка ми за едната ръка, Валери я стисна за другата и я изправихме.
— Ха така — жизнерадостно каза Валери. — По-добре ли се чувстваш?
— По-добре? — изстена майка ми. — По-добре?
— Е, ние излизаме — заяви Валери и тръгна към коридора. — Не ме чакайте. Имам ключ.
Майка ми се извини, влезе в кухнята и разби чиния в стената.
— Никога преди не я бях виждала да чупи чинии — споделих с баба.
— Довечера ще заключа всички ножове, за да сме сигурни, че няма да стане нещо лошо — каза баба.
Последвах мама в кухнята и й помогнах да събере парчетата от чинията.
— Изплъзна се от ръката ми — оправда се мама.
— И аз така си помислих.
Струваше ми се, че никога нищо не се променя в дома на родителите ми. Имам чувството, че кухнята е абсолютно същата както когато бях момиченце. Стените са пребоядисани, а завесите сменени. Миналата година сложиха нов линолеум. Електрическите уреди биват подменяни, когато вече не могат да се поправят. Но това е лимитът на подновяването. От тридесет и пет години майка ми готви картофи в една и съща тенджера. Миризмите също не се промениха. Ябълков сос, зеле, шоколадов пудинг, печено агне. И ритуалите са същите. За обяд се сяда около малката кухненска маса.
Двете с Валери си пишехме домашните на кухненската маса под зоркото око на мама. Предполагам, че сега Анджи и Мери Алис й правят компания в кухнята.