Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Е, електронната поща вероятно е най-евтиният начин за комуникация…
— Лестър е известен дерматолог, няма нужда да се притеснява от един разговор за два кинта.
— Ами, да речем, че започнете да ползвате компютъра. Няма ли да ви се ще да притежавате най-съвременния софтуерен пакет? Защото този месец PC решения ви предлага точно това. Невероятен софтуерен комплект, включващ Windows 95, Netscape Navigator, Visual Basic, Power C, новата енциклопедия Гролие от деветдесет и осма, състезанията на Ал Юнсър Джуниър…
— Ал Юнсър, онзи със състезателните коли?
— Същият. И трябва да ви кажа, мисис Еделщайн, щом веднъж започнете да играете тази игра, никога няма да поискате да…
— Аз да стана автомобилен състезател? Това ли ви е представата за шега?
Продължих да разоравам напред с моята тирада.
— И ако решите да си купите целия този софтуер по отделно, той ще ви струва над хиляда долара. Но PC решения ви предлага този фантастичен комплект само за двеста двадесет и девет долара и деветдесет и пет цента, включително и безплатна доставка на следващия ден.
— Млади човече, чухте ли ме първия път? Аз никога не съм докосвала този тъп компютър…
— Не мислите ли, че е време да се научите?
— Не. — И затвори.
Въздъхнах уморено, нагласих слушалката по-удобно, преместих курсора надолу, на следващото име и телефонен номер на екрана ми, набрах и зачаках отсрещния телефон да отговори.
— Здравейте, мистър Тони Готшалк? Обажда се Нед Алън от РС решения. Надявам се, че е удобно да говорим…
Беше срядата след приключването на Програмата ми и вече за трети ден бях на новата си работа. Поправете това: моята нова временна работа. След като отхвърлих потенциалната кариера на директор по медийни продажби в Шарлот, аз прекарах последните шест дни от Програмата, опитвайки се да намеря нещо, каквото и да е, което би могло да ме оправи, докато продължавам да душа за постоянно място.
— Сега знам, че ще подскочиш като го спомена — каза Нанси Ауербах.
— Опитай — насърчих я аз.
— Може би си обмислял нещо в „Телепродажби“?
Аз подскочих.
— Знам, знам — възпря ме Нанси Ауербах. — След като си бил мениджър по продажбите, това е направо сгромолясване. Но каза, че имаш нужда от парите. Така че…
— Кажи ми името на компанията.
Ето как се озовах в РС решения. Супер магазинът за домашни компютри. Типът, който ме нае — Бърт Рубинек — беше първокласно леке — лоша кожа, очила като бутилки от кока-кола, найлонова риза с къс ръкав (макар че беше началото на март), пластмасова поставка за писалки в джобчето. Интервюто ни фактически не представляваше нищо. Влязох в малката кутийка, в офиса му, където го открих наведен над кошчето за боклук, да си реже ноктите. Когато си изпили и кутрето, той отбеляза присъствието ми с бързо кимване, прегледа мълчаливо автобиографията ми и каза:
— Щом желаете тази работа, трябва доста да сте загазил.
Отговорих му както бях репетирал:
— В момента съм в преходен период. Но, повярвайте ми, мога да продавам.
Той сведе поглед към автобиографията ми и промърмори:
— Ще видим. — После ми обясни условията на работата. Щях да бъда назначен в софтуерната секция и в началото щях да предлагам софтуерен пакет за двеста двадесет и девет долара. Заплатата щеше да бъде пет кинта на час, четиридесет часа седмично, без извънредно време, без медицинска осигуровка. Но щях да получавам по десет процента за всеки пакет, който продам. Минималната квота беше петнайсет броя на седмица. Ако не успеех да изпълня квотата, щях да бъда изхвърлен, никакви изключения от това правило.
— Петнайсет продажби на седмица няма да е трудно — отбелязах аз.
Той започна да си дъвче кожичката на пръста.
— Обичам оптимистите — избъбри. — Започваш в понеделник.
И така, най-накрая, след осем седмици консултации, аз се приземих. На работа, което вече ненавиждах — даже преди да съм я започнал.
— Мисли си за това като за временна спирка — каза ми Нанси Ауербах по време на последния ни официален разговор. — И въпреки че официално Програмата ти свършва днес, аз ще надавам ухо за нещо в големите продажби, което би могло да те устрои.
— И така — казах аз, — предполагам, че наистина се прецаках като не проучих работата в Шарлот.
— Това си е твоят брак, не е моят — макар че, даже с моя несполучлив опит, мога да кажа, че обсъждането на проблемите със съпругата обикновено спестява доста тревоги. Но се надявам, че нещата ще се оправят. На всички фронтове.