Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
С първите лъчи на утрото отново бяха на път. Так ги водеше по едва забележимата пътечка, която се виеше в гъстата джунгла. Над главите им висяха гъсти клонаци, пътечката често се губеше напълно сред шубраците. Откриването на вярната посока бе въпрос както на памет, така и на чиста интуиция.
Со Пенг беше този, който обърна внимание на пръснатите листа от папрат с очевидната цел да я скрият от очите на неопитните пътешественици.
— Дали това е работа на твоя враг? — попита тон.
— Хората му не са толкова умни — поклати глава Так.
Продължиха напред, поддържайки първоначално установения ред — отпред крачеха двама от тежковъоръжените телохранители на Так, следваше ги господарят им, Со Пенг и накрая третият бандит — онзи, който им беше приготвил храната.
Гъсталакът, плътен като стена и обсипан с влажни капчици, криеше в себе си незнайни съкровища — милиарди насекоми, малки и блестящи като скъпоценни камъни змийчета, синьо-зелени дървесни жаби, дребни и ярко оцветени птички.
Дните бяха по-спокойни от нощите, но не по-малко опасни от тях. На всяка крачка се сблъскваха с плюещи отрова кобри, усойници и пепелянки, чието ухапване беше достатъчно силно, за да парализира човек за броени секунди. В един момент водачът спря и посочи с ръка към дънера на едно дебело дърво. Около него се бе увил огромен питон, който в разгънато състояние положително би бил по-дълъг от всичките петима пътешественици, легнали един след друг.
Малко преди пладне Так даде почивка и те се отпуснаха на земята за лека закуска. Со Пенг, който беше най-близо до готвача, започна да подава плодовете на останалите. Менюто се състоеше от рамбутан — местен плод с пихтиесто, подобно на хляб съдържание и сладко-парливо манго с ослепително бяла вътрешност. От продаваните на пазара плодове, човек лесно можеше да определи годишното време в Сингапур.
Со Пенг разряза последното си манго и понечи да го поднесе към устата си. Изведнъж бялата вътрешност на сочния плод се покри с яркочервени капки, в ноздрите го удари сладникавата миризма на топла кръв. Вдигна глава и видя как готвачът леко се накланя настрана, сякаш се готвеше да поспи.
От гърдите му стърчеше блестящ стоманен предмет с осем остри като бръснач ръба. Со Пенг веднага го позна — това беше „звезда за хвърляне“ от тези, които използваха танжин.
Остана на място, съвсем неподвижен. Душата му се сви в блестяща и леко пулсираща топка, обзе го желание да се слее със земята, да стане невидим. Косъмчетата по врата му настръхнаха, с цялото си същество чувстваше своята уязвимост и пълна безпомощност. Ушите му чакаха да чуят тихото бръмчене на литналата звезда, а гърбът му — да усети острите й ръбове. Затвори съзнанието си, не искаше да мисли за нищо. Без да помръдне или да издаде звук, Со Пенг наблюдаваше предсмъртната агония на готвача.
Наоколо беше все така спокойно. Останалите се хранеха, без да подозират каквото и да било. Со Пенг ги последва, съзнавайки инстинктивно, че не трябва да се различава от тях.
Мислеше, че разбира какви са целите на танжин. Майка му бе подчертала пълната им зависимост от предварително начертаната стратегия. Той трябваше да използва тази зависимост да превърне силата на танжин в тяхна слабост. Затова не трябваше да им позволява да го набележат за следваща жертва. Със свито сърце и потръпващ от страх, той бавно погълна последното си манго, опръскано с кръвта на готвача.
След няколко минути бавно се изправи и отиде към храсталаците да се облекчи. После, вместо да се върне при групата, той пое с бърза крачка през джунглата, придържайки се приблизително успоредно с пътечката, по която вървяха.
След десетина минути бърз ход зад гърба му изведнъж прозвуча тих, но заплашителен глас:
— Не мърдай!
Со Пенг замръзна на място, без да смее дори да се обърне. Миг по-късно усети нещо върху гърба си. То странно помръдваше и бавно покриваше раменете му. После се плъзна надолу към кръста и той разбра какво е.
Продължаваше да чака, без да помръдва. След миг усети, че някой се приближава откъм едната му страна и бавно разхлаби стегнатите си на топка мускули. Светкавично движение, тежестта от гърба му изчезна, ушите му доловиха смразяващото просвирване на острието във въздуха. Обърна се и видя как главата на усойницата отскача от гърчещото се тяло. Капчици черна отрова се посипаха по земята и бързо попиха в дебелия пласт изсъхнали листа.