Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Как ще познаете тези танжин? — рязко попита той.
Со Пенг нямаше готов отговор на този въпрос, затова предпочете да окаже лек натиск върху съзнанието на Так, също както стори преди малко по отношение на Едноокия Ян.
— Вече съм виждал монаси като тях — отвърна той.
Тик По Так бе успял да се задържи на върха на престъпния свят, опирайки се на три железни правила: огромна решителност, здрава ръка и принципа да не се сдружава с никого и по никакви поводи. Всеки съюз води до делба, а следователно и до ограничаване на абсолютната власт. А Так от рождение знаеше какво означава властта.
Въпреки всичко нещо в този младеж го привличаше. Не беше фактът, че за да спаси честта си, той трябва да отмъсти за смъртта на деловите си партньори, макар че това положително беше един от мотивите на младежа. Беше по-скоро чувството, че Со Пенг обладава талант, който крие неподозирани възможности за печалба. Так разбра, че ако той не вземе под крилото си този младеж, някой друг несъмнено ще го стори и това ще бъде лошо за него самия.
— Искаме едно и също нещо — загрижено каза той. — Може би ще можем да работим заедно. — Направи му впечатление, че Со Пенг не го попита за причините, поради които иска да открие убийците. И това дълбоко го впечатли, тъй като от опит се беше уверил, че всички съдружници са непоносимо любопитни. Вече беше сигурен, че това момче е изключително мъдро за годините си.
— Утре на мръкване ще се видим тук — рязко прекъсна разговора той и стана на крака.
На другия ден — прекалено горещ дори по сингапурските стандарти, Со Пенг и Так заминаха за селцето Чес Чу Каиг, разположено северно от колонията.
— Умееш ли да боравиш с пушка? — попита Так.
Сега не беше нужно да лъже.
— Няма значение — рече Так. — Ще те науча. — И това му достави удоволствие. Макар че имаше две жени и седем деца, той практически не познаваше отблизо истинската възприемчивост на младостта. Винаги бе считал собствените си деца за глупави и мързеливи.
Приятно му беше да учи Со Пенг на стрелба и изпитваше странна гордост от вродената му сръчност. От друга страна, тя го правеше и малко подозрителен.
Оказа се, че бързата възприемчивост на Со Пенг е съвсем навременна, тъй като в средата на деня те вече бяха на лов за тигри. Дивите кръвожадни котки не бяха никак доволни от нахлуването на цивилизацията по техните земи. Само през текущата година почти триста души бяха намерили смъртта си от ноктите им в околностите на Сингапур.
Так беше любезен, дори словоохотлив. Тези качества на Так изненадаха приятно Со Пенг, още повече че Так го представи на останалите участници в лова като свой добър приятел. Всички бяха любезни с него, задаваха му любопитни въпроси, охотно отговаряха на неговите.
Так го представи на един приятен на външен вид европеец, който щеше да ги придружава. Името му беше Х. Н. Ридли и очевидно беше много близък с гангстера. На Со Пенг му се стори доста странно, че Так поддържа приятелски отношения с европеец, недоумението му нарасна още повече, когато по време на една от почивките научи, че Ридли е директор на ботаническата градина в Сингапур.
— Много си падам по цветята — смееше се Так.
Какво общо може да има между двамата, запита се Со Пенг, след което бързо коригира въпроса си — какво е това, което прави Ридли привлекателен в очите на Так?
Обмисляше възможните отговори, докато дружината навлезе в джунглата, предвождана от кучкарите малайци, които с мъка удържаха възбудените кучета.
Со Пенг беше чувал, че правителството дава награда за всяка тигърска глава, занесена в Сингапур. Но тази дружина едва ли бе тръгнала на лов заради печалбата. Далеч по-вероятно беше да го прави за удоволствие, просто в името на спорта, отношенията между участниците бяха толкова изтънчени, колкото и в най-изискания благороднически клуб. Китайците разгорещено се обзалагаха — не само за главите, които ще отнесат, но и за точното време за откриването и убийството както на първия, така и на последния тигър.
Со Пенг беше дълбоко развълнуван. Докато Так и Ридли си разменяха последните светски клюки от Колонията, той наблюдаваше кучетата — по-специално най-близкото до него, един великолепен екземпляр от породата салуки. Беше изненадващо дребно животно, особено когато човек знае, че с негова помощ се ловят такива огромни зверове като тигрите. Козината му беше на бели и черни петна, очите — пъргави и умни, а ушите — широки и изправени, с типична триъгълна форма.