Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Не искам да ми говориш за Лианг — хладно процеди той. — Тя презираше баща ми, презираше мен, презираше начина на живот на танжин. Затова и избяга, а с това наруши закона на Тао-тао.
— Значи наистина си дошъл да я прибереш обратно в Жуи — каза Со Пенг, борейки се с всичките си духовни сили срещу ослепителната светлина, обливаща го през пукнатината.
Жао Хсия отметна глава и се разсмя.
— Не нея, приятелю — отвърна той. — Дошъл съм за теб!
— За мен ли? — смаяно го погледна Со Пенг.
— Ти притежаваш дарбата, също като мен. Танжин дълбоко се прекланят пред нея, а тя става безгранична, когато се комбинира с учението на Тао-тао.
— Нямам желание да се комбинирам с нищо и с никого!
Умът на Со Пенг напрегнато работеше. Как не можах да видя връзката между дарбата ми и Тао-тао, упрекна се той. И защо майка ми пропусна да я посочи? Беше излъгала за мисията на Жао, може би беше лъгала и за други неща… Ами ако се окаже, че обвиненията на Жао Хсия са верни?
— Значи си глупак! — презрително го изгледа Жао. Лицето му сякаш бе от гума — толкова се изкриви от смайване. Приличаше на актьор, показващ майсторството си на залята от слънцето сцена. — Нима не разбираш? Твоят потенциал надхвърля всякакви представи, също като моя. Но ти си недисциплиниран, нетрениран, нефокусиран… Тао-тао ще промени всичко това — ще бъдеш обладан от приказна мощ!
В този момент Со Пенг разбра какво е скрила от него Лианг. Знаела е много добре какво искат танжин — и как не, нали той й е син! Разбрала е, че двамата са обречени да се срещнат по този начин и беше направила всичко възможно да подготви Со Пенг за тази среща, а самата среща да се осъществи на неутрална територия. Така за Со Пенг все пак би имало известни шансове. Знаела е и друго — дарбата на Со Пенг е първична, необработена, нефокусирана. За разлика от тази на Жао Хсия, която отдавна е подчинена на законите на Тао-тао.
— Аз няма да се върна с теб в Жуи — твърдо каза Со Пенг и по този начин определи както своята карма, така и тази на Жао Хсия.
— Значи не ми даваш никакъв шанс, така ли? — попита Жао Хсия. Гласът му беше искрен и малко тъжен. Но под повърхността му се долавяше някаква фанатична екзалтираност, която накара Со Пенг да потръпне от ужас.
— Слабак! — изкрещя Жао. — Помниш ли как крадяхме яйцата на костенурките? Едва след като проникнах в тайните на Тао-тао, аз си дадох сметка какъв грях сме сторили. Ние крадяхме бъдещето на тези животни, Со Пенг! Точно като Лианг! Тя открадна моето бъдеще, открадна и твоето! Имах нужда от нея, но тя беше избягала. Ти имаше нужда от обществото на танжин, но тя ти го отне. Тя е носителка на злото! И трябва да бъде наказана!
Сякаш морска вълна се стовари върху пясъчния бряг на действителността, тя потрепна и изчезна. Со Пенг изведнъж видя света през погледа на танжин. Омразата на Жао Хсия стана негова омраза, душата му бе обхваната от същото чувство на изоставеност.
— Тя не ти е разказала нищо за твоя произход, Со Пенг — а това е право, което ти принадлежи по рождение! Била е длъжна да го стори, но е мълчала. Каза ли ти, че е откраднала свещените изумруди от нашия дядо? Не! Той си ги иска, Со Пенг. Той има нужда от тях. Те са източник на силата му. Според преданието тези шестнайсет камъка са били най-ценното притежание на Чиех Разрушителя, а нашият дядо е негов пряк наследник. Говори се, че благодарение на изумрудите Чиех е живял десетилетия след измирането на неговото поколение.
Со Пенг изпита желание да се нахвърли с обидни епитети върху Жао, да му каже, че е мръсен лъжец. Но премълча, защото си даде сметка, че по този начин ще се разкрие. Жао Хсия ще разбере, че изумрудите са у Лианг, а това той в никакъв случай не бива да допусне.
— И сигурно е било така — продължи Жао Хсия. — Защото дядо става все по-слаб, силите го напускат… Без изумрудите скоро ще умре. — Плъзна се по скалата и се приближи още повече до Со Пенг. — Лианг е знаела това, но въпреки всичко е откраднала камъните. Затова ще бъде наказана.
За миг духовете им се преплетоха и Со Пенг с ужас се взря в дълбоката бездна, получена в резултат на това преплитане. Почувства някакъв вътрешен тласък — сякаш земята също бе потръпнала от ужас.
После пред очите му отново изплува лицето на Жао Хсия, скалите наоколо, кипящата вода. И изведнъж разбра колко много е измамен, с тръпка усети мощта на Тао-тао. Ако не притежаваше необичайната си дарба, той положително би бил хипнотизиран от тези думи, безрезервно би повярвал, че Лианг е истинското олицетворение на Злото.
С кристална яснота разбра, че единствено той стои между природения си брат и смъртта на Лианг.