Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Со Пенг отправи поглед в очите на Тик По Так.
— Какво си въобразяваш, че вършиш, момко? — попита го гангстерът. — Вече можеше да те няма!
— Исках да открия танжин по околните дървета — отвърна Со Пенг. — Убиха готвача.
— Зная. Скрих хората и тръгнах да те търся. Мислех, че и теб са убили.
— Танжин са тук — промълви Со Пенг, изчака малко и после продължи: — Готвачът бе убит със същото оръжие, с което са били убити и двамата търговци в Сингапур. Звезда за хвърляне.
— И ти не направи нищо, така ли? — намръщено го изгледа Так.
— Само да бях помръднал и с мен беше свършено — отвърна Со Пенг. — Не знаех от коя посока е долетяла звездата, но бях сигурен, че ме наблюдават.
Внимателно заобиколи едно ярко осветено петно в джунглата, получило се от случайно разреждане на гъстите листа над главите им. То беше златно от ослепителните лъчи на слънцето и рязко контрастираше със сочната зеленина наоколо.
— Дебнат ни — каза Со Пенг, когато двамата отново излязоха на пътечката. Не успя да види нищо, но беше сигурен в това, което каза. Пръстите му неволно попипаха звездата, която бе задигнал от полицейския участък и тежеше в джоба на панталоните му. — Според мен танжин ще ни избиват един по един, последен ще останеш ти.
Мълчанието се проточи толкова дълго, че Так най-накрая бе принуден да се обади:
— А тогава? — попита той.
— Не знам — призна Со Пенг. — Може би ще те отведат при врага ти и ще те убият в негово присъствие.
— Ясновидецът каза, че няма да се върна оттук — погледна го в очите Так. — Аз обаче вярвам, че това е само една от многото възможности и възнамерявам да докажа, че точно тя е погрешна.
— Не можем да продължим по тази пътечка — предупреди го Со Пенг.
— Така е, трябва да вървим направо през джунглата.
— Добре ли познаваш местността?
— Вероятно по-добре от танжин — изплю се Так. — И сигурно по-зле от човека, който трябва да пипнем. — Изгледа Со Пенг и подхвърли: — Имаш ли някакви идеи?
— Може би — отвърна младежът. — Но ми трябва някое по-височко място.
Так се усмихна и махна с ръка на север:
— На около миля оттук са водопадите Кота Тинги. Издигат се на повече от трийсет метра над реката.
— Достатъчно — кимна Со Пенг.
Върнаха се при двамата телохранители, приклекнали под едно дърво, после продължиха пътешествието си. Около миля, бе казал Так. Но като се имат предвид уменията на танжин, този преход може би ще им отнеме остатъка от деня, помисли си Со Пенг.
Вторият телохранител стана жертва точно в мига, в който до слуха им долетя дълбокото боботене на водопада. Нещо като бойно знаме се мерна пред погледа на Со Пенг, той изкрещя на малайско наречие — предварително се бяха разбрали да контактуват чрез него, а не на китайски — после тримата останали живи хукнаха на прибежки към водопада криволичейки, доколкото им позволяваше пътечката. Теренът започна да се променя.
При първите скали, които ограждаха долната част на водопада, падна и последният от хората на Так. Там го настигна блестящата звезда и безмилостно се заби във врата му. Според предварителната им уговорка Так започна да се катери по влажните скали, насочвайки се към лявата стена на водопада.
Со Пенг се надяваше, че танжин ще станат малко по-небрежни, тъй като до този момент всичко се развиваше в пълно съответствие с техните планове. Докато се катереше нагоре редом с Так, той си помисли, че е срамно двама души да изгубят живота си заради постигането на този ефект. Далеч повече би предпочел да се впусне в преследване на танжин още след първото нападение, но знаеше, че това би имало фатални последици за всички. Танжин очевидно бяха избрали най-подходящите за своите атаки позиции, а от майка си знаеше, че те са изключителни майстори в избирането на укрития — неизменно над главите на жертвите си. Там, в джунглата, той не би имал никакви шансове срещу тях.
Но сега той беше на път да заеме по-високата позиция. И както орелът фиксираше в ретината си полската мишка, така той бе заковал в съзнанието си образа на танжин. Образ, който скоро щеше да се появи и пред очите му.
Продължаваше изкачването, разпенената вода гърмеше в ушите му. Птиците, които допреди миг кръжаха около раменете му, вече останаха под него. Хвърляйки поглед под краката си, той виждаше чернокосата глава на Так, която ту се показваше, ту се скриваше сред пяната и мокрите скали — една мъничка ладия, търсеща сигурно пристанище сред развихрен ураган.
Со Пенг се спря, опря гръб в скалата и затвори очи.
Кое го накара да пренебрегне предупреждението на майка си и да прибегне до своята дарба? Страхът от танжин или някаква непонятна арогантност, изплувала от дълбините на съзнанието му? И кой може да определи това в миг като този? Потъвайки в себе си, той потърси онова интимно кътче на духа си, което от рождение го свързваше с психиката на Лианг. После, имитирайки нейните действия, той позволи на този дух да вземе връх, да излъчи мощното си действие в пространството.