Белият нинджа (Част I)

— Ами тя беше танцьорка — отвърна госпожа Ханами.

— Вие сте я познавали? — погледна я с недоверие Томи.

— Не нея, скъпа — спокойно отвърна домакинята. — А тялото й. — Отново бе сдържаната и хладна жена, която ги посрещна на прага. От цялото й поведение се излъчваше достойнството на самурайското й потекло, градено в продължение на векове. В днешно време сигурно не е лесно да носиш бремето на тази желязна традиция, помисли си Томи.

Ханико Ханами се изправи и се насочи към шкафа от черно дърво в дъното на помещението. Походката й беше лека и същевременно величествена, от цялата й осанка се излъчваше гордост. Извади нещо от горното чекмедже, върна се при гостите си и разтвори длан.

— Намерих това в джоба на съпруга си. Една вечер, когато се прибра много късно… Претърсих костюма му, след като го изчаках да заспи… Реших, че имам право на това.

Томи и Нанги насочиха погледи към разтворената й длан. Върху нея се поклащаше миниатюрно фенерче от пластмаса. Върху горната му част беше гравирана емблемата на нощния клуб „Силк Роуд“ — заведението, което Томи вече познаваше до болка.