Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— А знаеш ли накъде пътуваме? — сериозно го попита Так.
— Би трябвало да съм ясновидец за това — поклати глава Со Пенг.
— Познавам един ясновидец — рече Так и се изплю в мътната вода. — Той каза, че няма да се върна от горното течение…
— Но ти предпочете да тръгнеш въпреки това.
— Предпочетох ли? — Так изглеждаше изненадан от тази дума. — Честта го изискваше. Тези търговци ми… бяха по-близки от роднини, само чаках да се появи някакъв знак… — Ръката му махна по посока на младежа: — Ти си този знак, момко. Ти познаваш убийците, вече не се чувствам като орел на тъмно… Ти ще успееш да ги зърнеш още преди те да ни видят.
Сърцето на Со Пенг се сви, хвана го яд, че се беше изфукал пред Так, че вече е виждал танжин и веднага ще ги познае. И сега спътникът му разчиташе на него, за да започне битката с могъщи противници. Беше се озовал в средата на гангстерска война и не виждаше как може да се измъкне.
Въпреки всичко си даде сметка, че не може да признае грешката си — вече беше късно. Внезапно почувства, че циничното му отношение към Так се променя, тъй като той се показа като човек, който е готов да умре за своите идеали. Со Пенг бе убеден, че Так е истинско олицетворение на герой.
В крайна сметка огромното влияние на Так върху психиката на Со Пенг не беше изненада. Момчето бе израснало в семейство, в което почти не се усещаше присъствието на мъжа и възхищението му от този човек с желязна воля и сурова привлекателност беше неизбежно.
Минаха край малко селце, във водата пред него весело пляскаха деца. Между тях се мяркаха коремите на рибата гар, която не се плашеше от хора и беше в състояние да стои извън водата в продължение на няколко минути. Две хлапета се изравниха със сампана и започнаха да плуват заедно с него. Един от хората на Так им извика нещо на наречието бахаза и им посочи приближаващия се крокодил. Хлапетата изкрещяха, очите им побеляха от страх и Со Пенг си спомни за очите на ранения тигър, миг преди да бъде довършен от Так. Децата се обърнаха и бързо заплуваха към брега, но крокодилът им пресече пътя и започна да ги настига. Отвратителните му челюсти алчно се разтвориха.
Един от хората на Так посегна за пушката си, но Со Пенг хвана цевта и каза:
— Кръвта ще привлече много повече хищници.
После се протегна към надвисналите над реката клони на дърветата, откъсна един по-здрав и леко се спусна във водата. С няколко замаха се озова между децата и крокодила, вдигна ръка и заби клона в зиналата паст на влечугото с цялата си сила. Челюстите механично се сключиха, клонът изпращя и изчезна, водата се разпени от ударите на мощната опашка.
Децата се добраха до брега, покатериха се на безопасно разстояние от водата и започнаха да се присмиват на измамения крокодил, като небрежно откъсваха гигантските пиявици, полепнали по телата им.
Так издърпа Со Пенг на борда и сампанът продължи пътя си.
— Къде си научил тоя трик? — попита той.
Со Пенг си спомни за Жао Хсия и се разсмя.
— Радвам се, че мина — каза той. — Моят най-добър приятел от детските години редовно го прилагаше и то на доста по-големи крокодили. Кой знае защо те никога не го закачаха… — Сви рамене и добави: — Може би ги е хипнотизирал, може би е притежавал нещо като ясновидство.
Так гледаше нагоре по течението. На хоризонта се издигаше неясната грамада на планината Гунунг Мунтахак, обвита в синкава мъгла над яркозелената плътна стена на джунглата.
— В това пътешествие способностите на твоя приятел биха ми свършили отлична работа — обърна се той и се усмихна на Со Пенг. — Но аз се радвам, че ти си тук, момко. Не са много китайците, които познават източното малайско крайбрежие. Голям късмет извадих, че попадна на мен точно в този момент!
Под короните на огромни дървета туаланг видяха люспест мравояд, над който кряскаха и подскачаха от клон на клон шумни гибони. Сини рибари, жълточовки и някакви неизвестни птици с пъстри пера се стрелкаха над водата и гъсто залесените брегове. Природата се готвеше за настъпването на нощта.
В селцата, край които минаваха, горяха малко огньове. Започваше Рамадана и малайците, в огромното си болшинство ревностни мюсюлмани, се готвеха за месец на пост и молитви.
— Добре подбрах времето за това пътуване — каза Так, докато сампанът се плъзгаше под издълбания от природата свод в близост до десния бряг на реката. — По време на Рамадана духът може и да е силен, но плътта не я бива за нищо.
Изкатериха се на брега. Нощта бързо ги обвиваше с непрогледното си покривало, въздухът се изпълни със свистенето на криле и жуженето на нощни насекоми. Светулки започнаха да палят фенерите си в здрача, пеперуди с размах на пъстрите си криле по-голям от главата на Со Пенг лениво лъкатушеха към нощните си укрития. Вървяха с максимална бързина, а когато мракът стана съвсем непрогледен, спряха да нощуват, без да палят огън.