Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Пръстите му се свиха около звездата за хвърляне в джоба му, в следващия миг я измъкна и я запрати право в главата на Жао. Онзи дори не помръдна, само вдигна ръка и улови във въздуха смъртоносното оръжие.
— Не знаеш как се използва това, братко — рече Жао и като фокусник завъртя острото парче метал между пръстите си. — То не може да ме нарани. Ти също. — На лицето му се появи подигравателна усмивка: — Но ако го хвърли истински танжин, положително ще настъпи нечия смърт! — Звездата замря на върха на пръстите му, готова да литне всеки миг. Слънцето проблясваше по острите й като бръснач лъчи и сякаш им придаваше допълнителна сила.
— Както ти казах, братко, ти не ми оставяш избор — каза Жао и леко разклати звездата. — Това е твоята карма.
В същия миг Со Пенг усети чуждо присъствие зад гърба си, с усилие на волята си наложи да не се обърне. Так беше проявил изключително благоразумие и се беше приближил по единствения възможен начин — иззад тялото на Со Пенг, което го прикриваше от Жао.
После всичко се случи едновременно. Подобно на стъклените топки, в които са вградени засипани от сняг къщички, всичко се размеси и обърка. Настоящето се превърна в бъдеще, а бъдещето безвъзвратно се промени.
Так изскочи иззад Со Пенг и връхлетя върху Жао Хсия. Со Пенг също направи крачка напред и зърна за миг блясъка на ножа в ръката на гангстера. Във въздуха бръмна познатият звук, Со Пенг светкавично препъна Так, който рязко политна напред и звездата профуча над главата му. Гангстерът тежко се просна по очи върху скалата, но дясната му ръка се стрелна напред. Ножът потъна в прасеца на Жао Хсия в секундата, в която Со Пенг застана между двамата.
Още в началото на сблъсъка Со Пенг разбра, че е допуснал грешка, като влиза в пряк двубой с природения си брат. Беше здрав и силен, но не познаваше бойните техники на Тао-тао и това беше решаващото.
Политнал напред, той се вкопчи в тялото на Жао Хсия и се опита да го удря с юмруци и ритници. Напразно. Жао блокира част от ударите с тяло. Останалите попаднаха в скалата и болката прониза като нож ръцете на Со Пенг.
С ъгълчето на очите си видя, че Так се изправя и издърпва пистолета от колана си. Но той не посмя да стреля, тъй като се опасяваше да не улучи Со Пенг, впил се плътно в тялото на танжина.
Со Пенг се опита да се отдръпне, но Жао — сякаш усетил опасността, на свой ред се вкопчи в него. Едновременно с това успя да докопа гърлото на Со Пенг и започна да стяга пръсти около него.
Со Пенг се съпротивляваше с всички сили, но хватката на Жао ставаше все по-здрава. В съзнанието му се загнезди безнадеждната мисъл, че Жао няма да го пусне, преди да го удуши.
Духът му панически се мяташе, търсейки изход от безнадеждното положение. Изход нямаше и той се приготви да умре.
Отпусна тяло и се вглъби в себе си. Някак леко и безпроблемно достигна непознати дълбини на съзнанието си, безпогрешно откри мястото, където се спотайваше необичайната му дарба. А тя му проговори на някакъв древен и непознат език, наподобяващ шумоленето на сухи листа. Той не разбираше нито дума от него, но въпреки това ясно съзна какво трябва да прави.
Използвайки тежестта на тялото и духа си, той наруши центъра на тежестта на здраво преплетените им тела. Вместо да се дърпа от Жао, той рязко се притисна до него и го обля със силата на духа си.
До слуха му достигна писъкът на някаква птица, летяща високо над главите им, примесен с рязко засиления грохот на водопада. Хладни пръски разхладиха лицето му. После телата им, все така здраво вкопчени едно в друго, неудържимо се затъркаляха към водата. В последния момент, преди да изгуби съзнание, Со Пенг долови ужасения вик на Так.
Буйната вода му помогна да дойде на себе си. Стана точно така, както му бе прошепнала дарбата — водата се превърна в негов съюзник и Жао Хсия изпусна шията му от железните си пръсти. Со Пенг отвори уста да поеме въздух, но вместо него в гърлото му нахлу вода. Задави се.
Буйната разпенена вода, заредена с гръмотевична енергия, повлече двете тела със себе си.
Книга втора
Шин Я
Полунощ
Страхът от едно нещастие често ни докарва друго, по-голямо.