Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Тигърът очевидно е бил скрит срещу движението на леко подухващия ветрец, тъй като се появи внезапно и абсолютно безшумно иззад гъсталаците вляво от салукито. Со Пенг рязко се извъртя и натисна спусъка в момента, в който звярът връхлиташе върху кучето. Тресна оглушителен изстрел, а той — неподготвен за силния откат, изведнъж се оказа по гръб. Цевта на оръжието му се насочи в небето.
Так светкавично се обърна, куршумите, излетели от двойната цев на пушката му, бяха смъртоносно точни. Ефектът от попаденията беше такъв, сякаш дребното куче небрежно отърсва от гърба си огромния раиран звяр.
Кучетата възбудено завиха, мъжете се втурнаха към мястото на инцидента. Тигърът лежеше на една страна, въздухът излиташе със свистене от устата му, очите му бясно проблясваха. Со Пенг пристигна точно навреме, за да види как звярът вдига благородната си глава и отправя последен заплашителен рев към своите врагове. После Так зареди пушката си и вкара един куршум в дясното му око.
Дребното куче седеше на задника си и дишаше тежко, от израненото му тяло течеше кръв. Горкото животно пригласяше, доколкото може на възбудения лай на останалите псета, а когато господарят му дръпна каишката, за да го отведе встрани и да му окаже помощ, то запъна крака и отказа да го последва.
Так пристъпи към Со Пенг, който продължаваше да гледа втренчено убития звяр. В тази смърт имаше някакво мрачно знамение.
Так внимателно наблюдаваше реакцията на Со Пенг, след известно време леко кимна с глава, махна с ръка по посока на малаеца с раненото куче и каза:
— Дезару ти е много задължен за това, че спаси живота на кучето му. Тези животни трудно се намират, а още по-трудно се дресират за лов. — Отиде да вдигне изпуснатата от Со Пенг пушка, подаде му я и каза: — Ти свърши добра работа.
Две малайски хлапета останаха при убития тигър, а останалите се приготвиха да продължат.
Както често става по време на лов, дълго след първото попадение не се случи абсолютно нищо. Денят се точеше бавно, горещ и изключително влажен. По едно време заваля, после всичко си остана постарому. Со Пенг наблюдаваше как слънчевите лъчи изсмукват влагата от зелените листа и гората се обвива в изпарения.
Ридли изравни крачка с него и двамата завързаха непринуден разговор. Со Пенг скоро разбра каква е ползата на Так от този човек. Каза му го сам Ридли — един любезен и изключително интелигентен за европеец човек. Так правел дарения в полза на ботаническата градина, а в замяна Ридли експериментирал с отглеждането на различни видове мак.
Со Пенг разбираше каква е целта на Так. Ако Ридли успее да адаптира растението към местните условия, той ще бъде в състояние да произвежда опиум на място и по този начин ще елиминира посредниците, ще увеличи стократно печалбите си.
— На практика това е пълна илюзия — призна му Ридли, докато продължаваха да крачат в горещия следобед. — Papaver somniferum или другояче казано — евразийският мак, е едно изключително деликатно растение. На първо място му е необходима онази прохлада, която по тези места може да се открие само на надморска височина от хиляда до хиляда и петстотин метра. Отглеждането му тук, на морското равнище, е абсолютно невъзможно, а всеки опит за хибридизация замърсява и разваля крайния продукт — опиума.
— Так знае ли това? — попита Со Пенг.
— Не — поклати глава Ридли, после притеснено добави: — Надявам се, че няма да го просветлите… Почти всичките пари от даренията му отидоха за един експеримент, върху който работя вече повече от година. От Англия успях да си набавя семената на дървото „пара“, измъкнати нелегално от басейна на река Амазонка. Знаете ли къде се намира? Не съм изненадан… В Южна Америка, на другия край на света.
— Във всеки случай местният климат се оказа много по-подходящ за дървото „пара“, особено ако вземем за сравнение евразийския мак. Ако успеем да го аклиматизираме добре, това ще бъде от огромно значение за Сингапур.
— Споменах за „пара“ на мистър Так, но той очевидно има други грижи. За него не би представлявало трудност да отглежда това дърво, тъй като притежава хиляди акри земя северно от Сингапур.
— Но защо би трябвало да го отглежда? — попита Со Пенг.
— Чували ли сте някога за каучук? — погледна го Ридли.
— Не — призна Со Пенг. — Какво е това?
Ридли му обясни. Разказът му беше толкова интересен, че Со Пенг напълно забрави за двойката тигри, която дружината междувременно успя да убие.