Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Ловът на тигри беше добро прикритие за незабелязаното им придвижване на север.
— Ако тези танжин наистина са в Сингапур, аз трябваше да го знам — каза Так. — Но след като не съм информиран за тях, значи се крият тук, при тигрите.
Со Пенг кимна.
— Доколкото знам, това подхожда съвсем пълно на елементарната им философия. — Не спомена нищо за разговора си с Ридли, предпочитайки засега да го запази в тайна. Добре знаеше, че човек не само трябва да прекосява мостовете на живота, но и да го върши в най-подходящото време.
— Което означава, че са много опасни — предупреди го Так. — В Сингапур съм пълновластен господар и познавам всички, които могат да бъдат опасни. Там щеше да ни е много по-лесно.
За изненада на Со Пенг групата не пое към джунглата. Приключила с лова, тя се насочи към мангровите горички и гъстите китки от палми, прекоси ги за около час и се озова на брега на широка мътна река. Малък сампан ги очакваше. Край него стояха на пост трима тежковъоръжени мъже, които почтително се поклониха на приближилия се Так. Той се качи на борда на лодката и лично провери качеството на провизиите вътре. Вероятно доволен от проверката, той махна на Со Пенг да го последва. Тримата въоръжени мъже отвързаха въжетата, скочиха в лодката и я насочиха към средата на реката. В задната част на сампана се поддържаше огън от дървени въглища, над него съскаше метален тиган.
— Коя е тази река? — попита Со Пенг.
— Има някакво име, което са й дали оранг-асли, но аз не го зная — отвърна Так. Имаше предвид племената, които бяха населявали полуострова преди идването на китайците. — Не е толкова важно. Важното е, че тя ще ни отведе точно там, където искаме.
Мъжът на кърмата им поднесе храната. — „пияно пиле“, което представляваше късчета месо, изпържени в „шао шинг“ — жълто оризово вино от Шанхай, което се сервира студено с гарнитура от широки сочни листа на пресен кориандър. Миг по-късно тиганът беше опразнен и зареден наново. Так и Со Пенг получиха вкусни порции млади змиорки, напоени със сусамово олио, придружени от хрупкащи, добре препечени сладки картофи.
Докато се хранеха, Так поддържаше лек и приятен разговор. Со Пенг скоро разбра, че очевидно е издържал някакъв неизвестен тест и отново се замисли за хората, с които бе запознал по време на лова. Всички бяха любезни, всички проявяваха подчертан интерес към него. Което, вече беше сигурен в това, не беше нищо друго, освен скрита форма на разпит.
Не беше особено изненадан. Хора от ранга на Так са длъжни, или поне имат право, да бъдат подозрителни към всички, с които влизат в контакт. Най-голямата грижа на бандита беше да не допусне полицейски шпиони край себе си, както и доносници на съпернически банди. Ловната дружинка бе събрана с една-единствена цел — някой от участниците в нея да разпознае Со Пенг, да изобличи евентуално скритите му намерения.
— Онези двама търговци ми бяха много близки и всички знаеха това — продължи Так. — Те притежаваха най-бързите лодки и най-опитните хора, бяха готови да поемат рисковете, които аз изисквах от тях. Сигурен съм, че убийците им, танжини или не, са били наети от един човек, с когото доскоро работех. Преди около шест месеца се скарахме и той се закле да ми отмъсти. И ето че вече го стори… Но аз не мога да отмина това!
Со Пенг понечи да каже, че това едва ли отговаря на истината, тъй като майка му бе сигурна, че убийствата са лично предупреждение към нея, но навреме се въздържа. Беше му ясно, че Тик По Так съвсем не е глупак и вероятно подозренията му почиват на известно основание. Но кой тогава е прав относно мотивите за убийствата? Так или Лианг?
— Ти прояви бърз рефлекс — рече Так, връщайки се на темата за неотдавнашния лов. — Дезару ти е задължен и няма да забрави това.
— Имам известна практика в това отношение — призна Со Пенг. — Преди години, изкарах малко пари, като ловях в торба онези гигантски плъхове, дето бяха подгонили котките из Колонията. Помниш ли? Губернаторът обяви награда за изтребването им. Една седмица занесох цели двайсет бройки. Вдигаха доста по-голям шум от тигъра…
— Но ти все пак го чу — не пропусна да отбележи Так. — Докато ние с Ридли не забелязахме нищо.
— Все пак не съм живял цял живот в Сингапур — каза Со Пенг, преценил, че сега е времето да сподели тази информация. — Семейството ми постоянно се местеше, живели сме и в двата края на полуострова.
— Значи познаваш джунглата по-добре от мен — засмя се Так.
Со Пенг му каза малайското име на реката, по която плаваха. И веднага съжали за това, тъй като Так можеше да го вземе за скрит и потаен.