Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Чувството беше зашеметяващо. Сякаш ураган връхлетя духа му, пред очите му се появиха солените пръски на далечното Южнокитайско море и ярките звезди по небосвода, незасенчени от слънчевия ден. Започна да усеща могъщите космически течения, които запълваха безкрайните разстояния между тези звезди.
В краката му бушуваше водопадът — един огромен изблик на кинетичната енергия на природата. Съвсем по детски той се запита дали някой може да укроти тази дива стихия.
После почувства стената. Безформена и мрачна, тя се издигна около него, бавно и неумолимо погълна първо звездите, слънцето и небето, а после и разгневената вода, дори и скалата, върху която той бе приклекнал разтреперан от ужас, с ръка пред очите.
Беше проявил неподчинение, беше пренебрегнал съвета на майка си и беше напуснал низините, където можеше да използва дарбата си прикрито, но с пълна сила. Позволявайки безразсъдно освобождаването на своя дух, той се бе разкрил изцяло — сякаш бе изкрещял с всички сили: „Ето ме, тук съм!“
Всичко това се дължеше на нова, току-що изкована духовна връзка. Не с Лианг, която беше на много километри оттук, а с някой друг. И този някой притежаваше същата могъща дарба!
Со Пенг изгуби своята анонимност в мига, в който духовете им се докоснаха. Но в замяна получи обилна и изключително важна информация. На първо място увереността, че ги преследва един-единствен танжин. Знаеше кой е той.
Чу името си и дръпна ръка от очите си точно навреме, за да види как тялото на танжина се промушва в тесния процеп между скалите само на два-три метра от него.
После втренчи широко разтворените си очи в лицето на Жао Хсия, своя приятел от детството.
— Не само приятел от детството — засмя се Жао Хсия, гласът му бе станал по-плътен от изминалите години. — А и брат!
Видял озадаченото изражение на Со Пенг, Жао побърза да добави:
— Лианг очевидно не ти е разказала това… Била е омъжена още преди да срещне баща ти. За един монах танжин, избран от нашия дядо.
— Ти ли уби двамата търговци в Сингапур? — попита го Со Пенг, все още замаян от внезапната среща.
— В началото бяхме двама — поклати глава Жао Хсия. — Имахме намерение да сплашим търговците и да ги принудим да работят не за Так, а за неговия съперник. Но моят партньор не притежаваше достатъчно търпение и когато търговците отказаха да се подчинят, нещата излязоха от контрол. Опитах се да го спра, но вече бе късно. И двамата бяха мъртви… За което искрено съжалявам.
Со Пенг много искаше да му повярва.
— Как е нашата майка? — попита Жао Хсия. — Не съм я виждал много години.
— Беше добре — отвърна Со Пенг, борещ се отчаяно да различи истината от измислицата. — Но присъствието на танжин в Сингапур и жестоките убийства я разстроиха дълбоко.
— Значи трябва да поговоря с нея и да я успокоя — каза Жао и пристъпи крачка напред. — Ти видя ли кутията?
— Каква кутия? — попита с пресъхнали устни Со Пенг. Имаше чувството, че сърцето му всеки миг ще изскочи от гърдите, лъжата с мъка се промъкна навън и увисна несигурно във въздуха.
— Кутията с изумрудите — поясни Жао Хсия, после, видял учуденото лице на Со Пенг, продължи: — Шестнайсет камъка, идиот такъв! Енергията на танжин! Цялата ни свещена история е изписана върху гладките им стени, но това писмо може да бъде видяно единствено от монах танжин. Изумрудите са поставени в малка кадифена кутийка. Виждал ли си я?
— Не.
— Ще разбера, ако ме лъжеш — предупреди го Жао Хсия и Со Пенг усети как около него отново се издига хладната, безформена и мрачна стена.
— Защо да те лъжа?
Върху лицето на Жао Хсия се изписа презрение:
— Защото си син на нашата майка — непочтен и покварен. Точно както аз съм син на баща си — верен поклонник на Тао-тао, овладял до съвършенство изкуството му.
Интересно защо не откри, че лъжа, рече си Со Пенг със сърце в гърлото. Нима и това е част от моята дарба?
— Ти притежаваш дарбата — каза на глас той и за миг му се стори, че вижда пролука в плътната стена около себе си. Насочи към нея всичките си духовни сили, опита се да я разшири. — А тази дарба е наследство от мама. И двамата сме нейни синове, независимо дали това ти харесва, или не.
Изражението на Жао Хсия рязко се промени. Маската падна и на лицето му се изписа омраза — всепоглъщаща и остра като театрален грим.