Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— И не си спомняш да си ги виждала след това? Не си ли ги използвала през деня?
— Не съм ги използвала. Дори не бях в стаята, докато не стана време да се обличам за приема. Тогава може и да съм ги забелязала. Би трябвало. Все пак бях тук. Стоях точно пред тоалетката. Но снощи изобщо не съм ги забелязвала. А ти, Саймън?
Линли се изправи. Погледът му се насочи първо към Дебора, след това към Сейнт Джеймс. Любопитен и объркан, но нищо повече.
— Сигурен съм, че бяха тук — отвърна Сейнт Джеймс. — Бяха в старата ти метална кутия, нали? — И когато тя кимна, той рече: — Видях ги до тоалетката.
— Видял си ги до тоалетката — повтори Линли повече на себе си, отколкото на другите. После погледна празното място на пода. Погледна Сейнт Джеймс. Погледна леглото. — Кога, Сейнт Джеймс? — Зададе въпроса леко, три простички думи. Но самият факт, че ги изрече, както и бавният му тон, придаде ново измерение на разговора.
Лейди Хелън каза:
— Томи, не трябва ли да тръгваме вече за влака?
— Кога видя кутията на апаратите, Сейнт Джеймс? Вчера? Вечерта? По някое време през нощта? Кога? Сам ли беше? Или Дебора…
— Томи — каза лейди Хелън.
— Не, нека ми отговори!
Сейнт Джеймс не каза нищо. Дебора посегна към ръката на Линли и погледна лейди Хелън с красноречива молба.
— Томи — рече лейди Хелън. — Това не е…
— Казах, нека ми отговори!
Мина момент, цяла малка вечност, преди Сейнт Джеймс да изрецитира безстрастно фактите:
— Вчера с Хелън успяхме да вземем снимката на Мик Камбри от баща му, Томи. Снощи преди вечеря я донесох на Дебора. Тогава видях кутията на фотоапаратите.
Линли го погледна втренчено. От гърдите му се изтръгна дълга въздишка.
— Господи! — рече той. — Съжалявам! Беше толкова глупаво от моя страна. Не знам какво ме накара да го кажа.
Сейнт Джеймс можеше да се усмихне. Можеше да отклони извинението и да се засмее на намекнатата обида като на разбираема грешка. Но той не направи нищо, не каза нищо. Само погледна Дебора и дори това бе за секунда, преди да извърне очи.
Лейди Хелън каза, сякаш се мъчеше да облекчи ситуацията:
— Ужасно ли бяха ценни, Дебора?
— Струваха стотици лири.
Дебора отиде до прозореца, където светлината падаше върху гърба й и оставяше лицето й в сянка. Чувстваше как кръвта пулсира в гърдите, шията и бузите й. Нелепо, но не искаше да прави нищо друго, освен да плаче.
— Тогава значи някой се е надявал да ги продаде. Но не в Корнуол, смея да кажа, поне не на местна почва, където могат да бъдат проследени. Може би в Бодмин, Екситър или дори в Лондон. А ако случаят е такъв, значи сигурно са били взети снощи по време на приема. След като Джон Пенелин беше арестуван, настъпи доста голям смут, нали? През останалата част от вечерта хората постоянно влизаха и излизаха от дневната.
— И, първо на първо, не всички бяха в дневната — каза Дебора.
Помисли си за Питър Линли и жестокия му тост по време на вечерята. Кой можеше да иска да я нарани повече от Питър? Какъв по-добър начин да си върне на Томи от този да му причини болка чрез нея?
Сейнт Джеймс погледна часовника си.
— Трябва да закараш Дебора и Хелън до гарата — каза той на Линли. — Няма смисъл да остават, нали? Можем да се оправим сами с апаратите.
— Така ще е най-добре — съгласи се лейди Хелън. — Неочаквано изпитах страхотен копнеж по саждите и мръсотията на Лондон, скъпи мои.
Тя се отправи към вратата, като пътьом стисна за момент ръката на Сейнт Джеймс. Когато той понечи да я последва, Линли каза:
— Саймън, прости ми! Нямам извинение.
— Освен брат ти и Джон Пенелин. Изтощението и тревогата. Няма значение, Томи.
— Има. Чувствам се като кръгъл глупак.
Сейнт Джеймс поклати глава, но лицето му остана изопнато.
— Няма нищо. Моля те, забрави го!
И напусна стаята.
Сейнт Джеймс по-скоро чу, отколкото видя сестра си да се прозява на вратата на трапезарията.
— Каква вечер! — рече тя, докато прекосяваше стаята и сядаше до него на масата. Там подпря глава на едната си ръка, посегна към чайника с кафе и си наля. Сипа си захар с щедрост, комбинирана с абсолютно безразличие. Сякаш не си бе направила труда да се погледне в огледалото, преди да се облече за деня, защото носеше яркосини шорти, обилно украсени с проблясващи сребърни звездички, и потник с една презрамка през шията. — Обидни тостове след вечеря, посещение на полицията и арест на място. Учудвам се, че още сме живи.