Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
„О, да. И още как!“
„Добре, Джим. Акциите на «Арнклиф» в момента вървят по петдесет цента всяка — безбожно евтино предвид бъдещето, което очаква компанията. А ключът към печалбата в случая е да заемеш позиция сега, преди Сиълс да отиде на Уолстрийт и да се срещне в управителите на инвестиционните и пенсионните фондове. Понеже след това ще е вече късно. — И направих кратка пауза за ефект: — Така че ти препоръчвам следното, Джим: грабни пакет от милион акции в «Арнклиф Нешънъл» — чух как водата излетя с шум от устата на Крис Найт, той се задави, рипна от стола и с «Евиан»-а в ръка запраши към офиса на Джордж. Поклатих невярващо глава и продължих да лансирам акциите, като едва сега забелязах, че другите брокери са се скупчили около мен. — Става дума за някакъв си половин милион в брой — рекох нехайно, — при това няма зор това да стане още днес или утре, Джим; мога да те изчакам цяла седмица да платиш, но, повярвай ми — и тук сниших гласа си почти до шепот, — ако заемеш позиция сега, преди Сиълс да се е появил на Уолстрийт, единственият ти проблем ще е защо не си купил повече. Как ти звучи? Разумно, нали?“
— Ти му поиска на оня половин милион долара, значи? — засмя се Агента маниак.
— Точно така. В „Л. Ф. Ротшилд“ с такива суми се работеше и просто ми се изплъзна от устата. Но докато чаках Джим да реагира на искането ми за половин милион, от офиса изхвърча Джордж, следван по петите от Крис Найт. Чух как Джордж мърмори: „Намерете отнякъде магнетофон! Бързо! Никой ли няма магнетофон?“. След което Джим каза: „М-м-м, съжалявам, Джордан, но не си попаднал на подходящ човек. Работя като машинист в шапкарска фабрика. Годишният ми доход е трийсет хиляди.“ — Тук млъкнах за миг. — Както и да е, да не ви измъчвам с подробности, в крайна сметка навих Джим да купи десет хиляди акции, сиреч сделка за пет хиляди долара — една от най-големите в историята на „Инвестърс Сентър“. По онова време още не знаех, че „Инвестърс Сентър“ всъщност не е никак малка фирма. Имаха над триста брокери и над тридесет офиса — все малки и все зле ръководени — като онзи, в който бях.
Но да се върнем за миг на Джим Кембъл. Убедих го да плати акциите с парите в индивидуалната му пенсионна сметка, тоест с единствените му спестявания. — Направих пауза, придружена от тъжна въздишка. — И ако се питате дали изпитвах някакво чувство за вина в онзи момент, ще ви кажа „да“. Отвратително се чувствах. Като истински подлец. Съзнавах, че не бива да влага парите си за пенсия в евтини акции, които са прекалено рискови. Но такова безпаричие ме мъчеше, че наемът, наемът се въртеше в ума ми като спукана грамофонна плоча и удавяше всичко останало, включително и съвестта ми.
В мига, в който оставих слушалката, ме заля възторгът на колегите ми и с това отнесе каквито и да било остатъчни съмнения. Помня, че Джордж ме попита: „Джордан, къде си се научил на тая техника? През живота си не съм чувал нищо, което поне малко да я наподобява! Зашеметен съм!“. Няма да отричам, че се наслаждавах на всяка капка от възхитата му. И което не е за учудване, останалите ми колеги бяха не по-малко поразени. Гледаха ме с широко отворени очи, сякаш пред тях стоеше някакъв бог. А аз за момента се чувствах точно като бог! Черният облак, преследващ ме още от времето на бизнеса с месото, най-после се махна. Усещах, че съм нов човек, или още по-точно казано, че съм си пак аз.
И осъзнах, че най-после съм се отървал от финансовите си проблеми; че Дениз най-после ще се сдобие с нещата, за които си бяхме говорили и мечтали през мрачните дни и месеци. Пред мен внезапно се бе разтворил свят на безграничните възможности — свят, изпълнен с хиляди перспективи. Оттам насетне нещата потръгнаха със страшна бързина. За начало само след няколко седмици Джордж ме покани да обуча и останалите му борсови посредници.
Случаят съвсем наподобяваше онзи в месния бизнес, където мениджърът също ме бе помолил да обучавам останалите продавачи. И пак по подобие на месния бизнес, уроците ми бързо се превърнаха в мотивационни събрания и темпото в залата се повиши. Освен това се заех да реорганизирам и самата служба: подредих бюрата като училищни чинове и въведох правила за облеклото. И най-вече прекратих глупавата практика да се наемат брокери на почасова работа.
Накратко казано, исках да създам атмосфера, сходна на тази на Уолстрийт, да накарам брокерите да се чувстват като истински брокери. Не срещнах и капка съпротива: всички ме следваха сляпо — и Джордж, и посредниците — и комисионите на всички хвръкнаха нагоре, особено моите. Още в края на първия месец се върнах вкъщи с чек за четиридесет и две хиляди долара. — Млъкнах за миг, да оценят факта. — Толкова голяма сума не бях виждал през живота си, нали ме разбирате? С Дениз незабавно уредихме всички неплатени сметки и си купихме чисто нов джип „Ранглър“ за тринайсет хиляди долара. После се обзаведохме от горе до долу с нови дрехи. Купих й първия й в живота златен часовник, а заедно с него и диамантена гривна с тенис ракета. И в края на месеца все още ни оставаха десет хиляди!