Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Арн бе тъй учуден, че първоначално не успя да отговори. Чак сега разбра, че свещеникът смяташе, че неговото най-обикновено пеене бе големият дар, а не това, че Бог навремето го бе върнал от царството на мъртвите. Не знаеше какво да отговори.
— Да, знам, че си учуден — рече капеланът доволно. — Не всеки ден човек успява да стори толкова много добри неща. Баща ти няма да трябва да храни още една уста, а ние ще радваме и живите, и мъртвите с най-красивите литургии, а ти самият ще получиш дрехи, храна и подслон. Това са много благословии за един ден. Нали така?
— Не…, тоест може и така да се каже — рече Арн объркано. Той не искаше за нищо на света да се превърне в заложник на миризливия свещеник, независимо че това беше катедрала, ала и не знаеше как ще се измъкне от ситуацията. Не знаеше какво трябва да стори, за да откаже на някого, комуто по принцип трябваше да се подчини.
Капеланът, който все още не разбираше правилно това, което виждаше и чуваше, реши, че всичко е уредено, падна на колене и решително се изправи, за да разрешат всички практически аспекти, които щяха да последват след приемането на певеца в хора.
— Последвай ме! — рече той оживено. — Ще отидем при стаите на момчетата от хора, тъй че ще се срещнеш с другите и ще получиш свое собствено легло.
— Ала… не може! — започна Арн отчаяно. — Имам предвид… аз естествено… съм дълбоко признателен за добротата ви, отче… ала не мога…
Капеланът погледна изпитателно и учудено младежа, погледна поникнала коса и мазолестите му ръце, които говореха за тежък физически труд. Как този нещастен, беден младеж можеше да откаже предложението му, което бе тъй великодушно? Изглеждаше така, сякаш момчето наистина страдаше, задето трябваше да откаже.
— Конят ми е отвън, аз отговарям за него и трябва да го закарам у дома, при друг послушник — опита се да обясни Арн.
— Казваш, че имаш кон? — рече капеланът озадачено. — Не може да бъде. Искам да го видя с очите си.
Арн и капеланът излязоха пред катедрата. Там навън, на светло наистина стоеше конят на Арн с натежала, наведена глава и изглеждаше много уморен. Капеланът пък реши, че конят е много хубав, а Арн за свой най-голям ужас разбра, че дисагите с овче месо и печени бутове ги нямаше. Всеки можеше да ги е взел. Ала капеланът говореше на висок глас за това, че момчето има красив кон, а Арн протестираше и рече, че конят не е нищо особено, ала не разбира къде са отишли дисагите му с месото и бутовете. Тогава капеланът се ядоса и рече, че човек не може да е толкова глупав, та да остави подобни неща на крадците.
Арн се ужаси от мисълта, че го бяха ограбили, че е така пряко свързан с тежък грях и попита невинно дали не може да намерят крадците и да ги помолят да върнат всичко, ако им обещаят да им простят. Това още повече вбеси капелана, той избухна и нарече Арн тъпак. Момчето реши, че това е някаква обида.
Когато помоли за прошка, тъй като непреднамерено е бил тъпак, капеланът хукна нанякъде, мърмореше си гневни слова за коне и тъпаци. Арн веднага се помоли за опрощение на душите на нещастниците, които се бяха изкушили да го ограбят. В молитвата си той добави, че разбира, че и той самият е виновен за случилото се, тъй като е оставил дисагите, пълни с храна, а те са изкушили онези, чийто дух не е тъй силен, а са гладни.
По пътя северно от Скара в дома на Гунар от Редеберя, който беше помощник на главния свещеник Торкел от Скара, празнуваха сватба. Главният свещеник, който присъстваше на сватбата, беше доволен от това, че бе помогнал да уредят сватбата на Гунар, който нито беше хубавец, нито пък беше богат. Ала той се смили над помощника си и заради това намери жена на Гунар.
Един богат селянин на име Тюргилс от Турбьорнторп с помощта на главния свещеник бе разрешил голям проблем и в най-трудните си мигове беше обещал да му върне услугата. Заради това сега трябваше да ожени дъщеря си Гунвор за Гунар от Редеберя. Това беше изгодно и за двете страни, тъй като дъщерята на Тюргилс нямаше нужда от огромна зестра, а въпреки това щеше да се омъжи. А и Гунар от Редеберя бе доволен, защото хем нямаше да трябва да даде част от земите си като дар за бъдещата си съпруга, хем щеше да се ожени за млада и слаба девойка, макар че нито имаше пари, нито пък имаше земи.
Главният свещеник реши, че е бил справедлив към всички, ала най-вече към своя верен и скромен помощник, който, ако разчиташе на себе си, никога нямаше да си намери съпруга. Тъй като Гунар изпълняваше добре задачите си като помощник на Торкел, то главният свещеник имаше интерес Гунар да има деца, тъй че наследниците на Гунар да се погрижат за баща си на старини, а не да трябва Торкел да се грижи за него.