Бранителката на портата

— Звучи ми разумно — свивам рамене аз.

— Така е — отвръща Димитри. — До вечерта Съветът ще съобщи решението си. Но има и друго. Отнася се за теб.

— За мен ли?

Застивам на място близо до пътеката, която ще ни отведе до Светилището. Сега по пътя се движат повече хора и на път към централната сграда срещаме няколко Сестри.

Димитри взема ръцете ми в своите.

— Лия, ти си по право Стопанката на Алтус.

Поклащам глава.

— Вече ти казах, че не искам. Не и в този момент. Не мога… — извръщам поглед встрани. — Не мога да мисля за това точно сега, когато ме очакват толкова изпитания.

— Разбирам. Наистина те разбирам. Но междувременно Алтус остава без водач и само ти трябва да решиш дали да отхвърлиш правото си, или да го приемеш.

Тлеещата в душата ми жарава се разпалва и се превръща в истински гняв.

— А защо Григъри не говорят директно с мен? Сигурно въпреки напредничавата мисъл в Алтус те не желаят да се обръщат направо към жена, без посредник?

Долавям умора във въздишката му.

— Защото просто не го правят. Не защото си жена, Лия, а защото Старейшините на Григъри не споделят нищо с другите, освен ако не е съвършено наложително от гледна точка на реда и дисциплината. Това е нещо като… сегрегация, като монашеското отшелничество в твоя свят. Ето защо членовете на Григъри живеят в другата част на острова. Разчитат на емисари като мен, за да се свързват със Сестрите. Повярвай ми, Лия, че ако някога те повикат на аудиенция, това няма да е за добро.

Отказвам да се тормозя относно нюансите в политиката на острова. Нямам време да дешифрирам чудатите правила и обичаи.

— С какви възможности разполагам, Димитри? Не пропускай нито една.

Той си поема дълбоко дъх, сякаш се нуждае от повече въздух за предстоящия разговор.

— Само с три: можеш да приемеш ролята, която по право е твоя, и да назначиш някого да те замества, докато те няма. Можеш да приемеш длъжността и да останеш да управляваш още сега, но това ще означава, че някой друг ще трябва да намери и донесе липсващите страници вместо теб. Можеш и да откажеш поста.

Хапя устни и размишлявам върху различните възможности. Част от мен желае тозчас да отхвърля предложението. Да отпъдя мисълта от съзнанието си, за да мога да се съсредоточа върху настоящата си задача липсващите страници. Ала останалата част, по-практичната и по-разумната, ми подсказва, че сега не е време за прибързани решения.

— Какво ще стане, ако откажа?

Отговорът му е съвсем прост:

— Правото отива при Урсула вместо при Алис, защото сестра ти нарушава законите на Григъри и поради тази причина е неподходяща да заеме поста.

Урсула. Само като чуя името й, и ме побиват тръпки. При все че, доколкото знам, тя е силен и умен водач, аз винаги се доверявам на инстинктите си и не съм готова да поверя нещо толкова важно като бъдещето на Алтус, на което леля Абигейл бе отдала целия си живот, в ръцете на личност, събудила в душата ми такова безпокойство. В никакъв случай. Щом аз съм Стопанката по право, членовете на Григъри ще постъпят според желанието ми, което е в интерес на острова. А аз съм убедена, че се ръководя от интересите на острова. Вдигам очи към Димитри с още по-голяма решимост.