Бранителката на портата

Те кимат и когато отварят вратата и отстъпват назад, за да ни направят място да минем, в погледа им се чете срам.

Пристъпваме в коридора, който сякаш се простира по цялата дължина на сградата и свършва до остъклена врата, през която зървам част от океана в далечината. Дърпам Димитри настрана и поглеждам към Луиса.

— Би ли ни извинила за малко, Луиса?

Тя свива рамене и продължава още няколко крачки по коридора, като разглежда изкусно издигнатите стени — възползвам се от единствения случай, в който можем да останем насаме с Димитри в тясното пространство. Обръщам се към него.

— Никога повече не го прави.

Той поклаща глава и по лицето му се изписва смущение.

— Кое?

— Кое ли? — гласът ми е пронизващ шепот. — Това. Да ме унижаваш пред Братята или пред когото и да е на острова.

— Не съм те унижавал, Лия — шокира се от намека той. — Нима вчера не се разстрои от отношението, което тези невежи проявиха и към двама ни?

— А нима ти не ме посъветва да проявя търпение? — вече не шептя, но и не отпускам гласа си на воля.

Той кръстосва ръце на гърдите си и за миг заприличва на нацупено момче.

— Да, така е, но… уморих се от погледите и шушуканията им, разбра ли? А ти можеш да станеш следващата Стопанка на Алтус. Нямат никакво право да се отнасят така към теб. Няма да го допусна.

Гневът ми изчезва също толкова бързо, колкото се бе появил. Как бих могла да се гневя на някого, който ме обича толкова много, че изисква от другите да се отнасят с уважение към мен?

— Виж, Димитри — вдигам ръка и обгръщам шията му в прегръдка. — Нямам представа дали ще съм следващата Стопанка на Алтус, но мисля, че най-после разбирам: винаги ще си остана Сестра. Дали ще съм обикновена Сестра или Стопанка, на мен се полага грижата да спечеля уважението на Братята, на Гритъри и на останалите Сестри. Това е нещо, което само аз мога да постигна и което може да отнеме много дълго време.

Изправям се на пръсти и бързо го целувам по устата.

— Но ако почувстват, че ги насилват да проявяват уважение, което не съм заслужила, със сигурност ще ме намразят.

Той въздъхва така, сякаш е изтощен до крайност.

— Много си умна за Сестра, пристигнала наскоро на острова. Щастие е за Алтус, че си тук, независимо дали като обикновена Сестра или като следващата му Стопанка. — Накланя глава и нежно ме целува. — За мен също.

— О, за бога! — Луиса е застанала на метри пред нас. — Повръща ми се, като ви гледам как се карате и как после за нула време отново се сдобрявате, а и върху стените няма нищо интересно. Затова нека побързаме и да отидем при Соня! Моля ви!

Отдръпвам се със смях от Димитри.

— Да тръгваме.

Отправяме се надолу по коридора, завиваме надясно по друг коридор, а остъклената врата е отсреща в дъното. Без никакви въпроси Димитри се приближава до проста дървена врата. Една по-възрастна Сестра седи на стол пред вратата — пак охрана, мисля си аз. Тя нашива фино бяло платно с лъскав зелен конец.