Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
Ала никак не е лесно да пренебрегна новопоявилото се усещане в гърдите си.
То ми нашепва: „Ами ако се случи отново?“
Но аз трябва да намеря някакъв начин. Начин, който ще ми позволи да събера всички и да изпълня множеството изисквания на пророчеството, тъй като Филип се връща, а Соня, Луиса и Едмънд са тръгнали от Алтус и вече са на път за Лондон. Не знам подробности за състоянието на Соня и мога само да предполагам, че е добре, но това съвсем не означава, че съм убедена във верността й.
Засега с изненада откривам, че най-много вярвам на Димитри.
Малко след като се завърнахме в Лондон, записах думите от липсващата страница, така че двамата с леля Върджиния да ги разучат на светлината на лампата в библиотеката на Милторп. Когато приключиха, когато се убедиха, че не биха пропуснали и дума от текста, изгорихме и този лист.
Оттогава прекарваме часове наред в опити да дешифрираме тайнствените думи от последната страница. Рядко и с мъка стигаме до отговори, но има една част, която най-после разбирам, и то много добре: „Звяр, прогонен единствено чрез Общността на Сестрите до вратата на Бранителката.“
Колко пъти съм го нашепвала в тишината на стаята си със съзнанието, че в тези думи се съдържа ключът към нежеланото от мен познание. В църквата ни видях Алис, а в очите й гореше тъмен и непознат пламък.
„Най-важното от всичко е, че има едно нещо, от много се нуждаеш, но което никога, ама никога не ще получиш.“
И моят тъй глупав въпрос:
„И какво е то, Алис?“
„Мен.“
Спомних си за това в тъмата на нощта, при това с такъв ужас, че седнах в леглото с изпружен гръб и започнах да изричам шепнешком думите от липсващата страница; най-после ги разбрах.
За да приключи пророчеството, ще сме потребни и двете. И Алис, и аз.
„Бранителката и Портата.“
Не посмях да се замисля по въпроса — как ще стане това? Как двете с Алис ще действаме заедно, за да доведем пророчеството до край, щом сме на противоположни позиции? Засега работя с Димитри и упражнявам собствените си заложби. С негова помощ тренирам умението си на Заклинателна, но не за тъмни цели, както прави сестра ми. Продължавам да се занимавам със стрелба е лък и се готвя за ново пътуване, като в същото време се опитвам с помощта на Димитри и леля Върджиния да дешифрирам думите от последната страница на пророчеството.
Но най-вече се старая да пропъдя от ума — и от сърцето си — мислите за Алис. Мъча се да не си я спомням такава, каквато я видях последния път в катедралата в Шартр. Опитвам се да прогоня образа на искрящите й очи от главата си — очи, горящи единствено с желанията на Душите.
Защото ако не знам какво ще ни донесе бъдещето, то в едно съм напълно сигурна: Алис беше права. Когато пророчеството най-после стигне до своя завършек, една от нас ще бъде мъртва.