Безсънна (Търсачът в дълбините)

Хелън им разказа всичко за Цербер, за тайнствения човек, който беше отклонил вниманието му, и как тя и Орион бяха побягнали към портала, за да се спасят. После, с мрачен монотонен глас, описа как бяха видели Фуриите.

— Той им се съпротивляваше, но предполагам, че аз не бях достатъчно силна — призна тя. — Погледнах го в очите и го намушках със собствения му нож. И го направих бавно.

Докато го целувах, добави Хелън мислено, но никога не би го изрекла на глас.

Всички се втренчиха в нея, напълно потресени. Сълзи на вина избиха от очите й и тя ги изтри гневно: искаше й се да може също така лесно да изтрие и образа на Орион. Беше толкова изненадан и наранен. И то, защото тя го беше предала.

— Да, знам. Аз съм ужасен човек. Сега ще ми дадете ли един миг да отговоря на съобщенията му?

Тримата се опитаха да й кажат, че не е паднала в очите им, че не е виновна, задето е нападнала Орион, но Хелън им обърна гръб и съсредоточи вниманието си върху телефона. Имаше много по-голяма нужда да се свърже отново с Орион, отколкото от това, добронамерените й приятели да успокоят чувството й за вина.

Толкова съжалявам, написа Хелън. Моля те, моля те, моля те, прости ми!

Зачака. Не последва никакъв отговор. Тя започна да превърта другите съобщения, които беше оставил, и от това, което прочете, не й се стори, че Орион звучи ядосано, но може би беше имал време да помисли за случилото се и да промени решението си. Можеше да не го види никога повече. Отчаяна, тя изпрати истинска вихрушка от съобщения:

Кълна се, че ако не ми простиш, няма да спя никога повече.

Орион? Поне ми отговори.

Моля те, кажи нещо.

Хелън се взираше в екрана на телефона си след всяко съобщение, очаквайки отговор, но такъв нямаше. След като няколко минути не се случи нищо, тя седна на пода, напълно изтощена. Цялото й тяло беше сгорещено и разтреперано, и усещаше главата си така, сякаш някой с едри масивни ръце беше сграбчил лицето й.

— Все още нищо от Орион? — попита Ариадна. Хелън поклати глава и разтри очи. Откога се взираше в екрана? Когато се огледа наоколо, забеляза, че Джейсън и Касандра бяха дошли при тях в помещението за тренировки. Тя разтри лице и потрепери: изведнъж й стана много студено.

— Трябва да ни разкажеш за онази суматоха за отвличане на вниманието, която е отклонила Цербер от следите ви — каза Касандра.

— Не видяхме кой беше — отговори Хелън. — Но ще ти кажа, че който и да беше, наистина го бива в тиролското пеене.

— Просто изглежда невъзможно — каза Касандра със съмнение.

— Може да е била някоя от онези харпии? — предположи внимателно Джейсън.

— Не беше харпия, Джейсън. Беше глас на човек, който рискуваше да бъде изяден от огромен, триглав вълк, за да ни помогне. Знам, че звучи откачено — но Орион също го чу. Не беше илюзия.