Последната кашмирска роза

Присъединиха се към дамите, а внушителната фигура на Кити се приближи до него и го хвана под ръка.

— Можеш да ме придружиш до Клуба — каза тя. — Като бях малка, на никого и наум не би му дошло да извърви пеш стотина ярда. Времената се променят.

Тръгнаха пеш, Мидж под ръка с Ийстън и Смайт, Джо под ръка с Кити, Нанси — между Прентис и Андрю Дръмънд.

Когато пристигнаха в Клуба, в него също цареше веселба. Оркестърът за танци към шропшърската лека пехота свиреше полка и за удивление на Джо всички сиви офицери бяха облекли пижами над униформите си.

— Нощта на Маноли, нали разбирате — обади се Прентис. — Извинете ме за момент.

Приближи се до една маса, върху която бяха наредени най-различни нощни одежди, и си избра широка колосана бяла риза. С помощта на чуруликащата Мидж той с мъка си я нахлузи и я раздипли върху парадната куртка. Останалите офицери си бяха поставили за цел да изглеждат абсурдно, но не и Прентис. Той носеше ризата с вид на човек, който нарочно се е облякъл за свещеническа церемония.

Джо изтанцува великолепен валс с Кити, спря за едно питие при Андрю и надявайки се, че не се набива твърде много на очи, се възползва от възможността да притисне Мидж в обятията си за втора полка.

— Едно, две, три, хоп — весело подвикна Мидж. — Бива си те, Джо! — и добави, докато се въртяха в кръг из залата: — Искам да ме видят!

— Нима всички не искаме същото? — запита Джо. — Аз го искам със сигурност!

След края на танца Мидж го хвана за ръката.

— Имам нещо да ти кажа — рече тя. — И Нанси трябва да го чуе! Нанси! Искам да споделя една тайна! Елате някъде, където можем да поговорим!

— Е — вметна Нанси, — няма по-подходящо място за споделяне на тайни. Но дори в този ранен час от вечерта уютните кътчета, изглежда, са заети. Ако имаш тайни за разкриване, по-добре да идем на верандата.

— Чуйте — прошепна Мидж, оглеждайки се, за да се увери, че никой не ги подслушва, и ги хвана под ръка. — Нали ви казах, че има някой.

— Има някой в живота ти? — сети се Нанси.

— Да. Някой в живота ми. Ако пристигне навреме, ще ви запозная! Той пътува насам от Калкута! Бие целия този път, за да ме види!

— Кажи ни нещо повече — подкани я Джо. — Разкажи ни за този щастливец. Засега знаем само това, че играе пикет и че е твоят рицар в бляскави доспехи!

— Ами първо — поде Мидж, — той е офицер от гурките — май ви го казах, — запознахме се на кораба. И двамата се качихме в Марсилия. Ще ви хареса! Аз го обожавам! Но това не е всичко. Ще ви споделя нещо доста странно. Не ми го беше казал, докато не се опознахме по-добре, и чак тогава го научих и вярвам, че ще съгласите — това е най-романтичното нещо, което сте чували! Вечерта на пожара — нали разбирате за какво говоря?

И двамата кимнаха.

— Знаем какво имаш предвид под пожара.

— Значи вечерта на пожара той е бил там! Не само, че е бил там, ами те ме били скрили между някакви саксии… — тя се засмя неодобрително, с което показа колко странно е някой с нейния чар и финес да бъде намерен между купчина саксии. — И той ме открил! Измъкнал ме и се погрижил за мен. А на кораба рече — когато станахме много близки приятели, разбира се — „Това не е първият път, в който те целувам“. Защото когато ме измъкнал, ме целунал и никога не забравил този миг. „Знаех, че един ден пак ще те открия“, каза ми. Романтично е, нали? О, колко искам да дойде тази вечер! Сигурна съм, че ще го харесате. Надявам се, че и татко ще го хареса.