Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Чичо Джордж се засмя мило.
— Тази вечер късметът е на ваша страна, Сандиландс! Стойте на линията, моля ви! — и губернаторът рече настрани: — Фреди! Изчакай за миг, Фреди! Кажи ми чувал ли си за някакъв офицер Темплар. Служи на границата. Познаваш ли го? Познаваш го? Чудесно. Служи в 10-и полк. Бил си в една бригада с него! А женен ли е? Не. Сигурен ли си? — чичо Джордж се върна на линията: — Не, не е женен. Току-що хванах в крачка един приятел, който излиза на вечеря, и той очевидно много добре го познава. Явно не е женен. В момента не е в страната — в домашен отпуск е и ще се върне в полка следващия месец. Новината добра ли е или лоша е?
— Добра е — рече Джо. — Със сигурност снема напрежението.
— Ще ми кажете ли за какво става дума? — поинтересува се чичо Джордж.
— Бих ви казал, но ще отнеме време. Поканен съм на вечеря у Нанси и закъснявам, а вие отивате на вечеря — може ли утре да поговорим по въпроса?
— На всяка цена — отговори чичо Джордж, гъргорещият му глас едва се чуваше.
В къщата на Нанси очевидно цареше увеселение и Джо, отмалял от облекчение, се отправи нататък. Всички стаи в къщата светеха, а от двете страни на алеята към предната врата бяха наредени свещи в стъклени буркани. Имаше необичайно голям брой слуги, много от които, досети се Джо, наети за тази вечер от други семейства. Същото се забеляза и по-късно, когато бе поднесена вечерята. Порцеланови съдове, чаши и плата бяха събрани от други домакинства според практичния индийски обичай.
Подпирайки се на бастун, ръка за ръка с Нанси, Андрю Дръмънд стоеше на верандата — гостоприемна и просторна. Нямаше възможност да поговорят насаме с Нанси, но, изглежда, градусът на тържеството бе намалял за момента и по-късно вечерта той щеше да я изненада с новината.
— Сандиландс, скъпи приятелю — възкликна Андрю с широко движение с ръката, — колко се радвам да те видя! Взехме да се притесняваме, че си се изгубил. Но ето те и теб! Кого познаваш и кого не познаваш? Нека да спазим реда по старшинство. Аз ще те представя. Кити! Мисля, че се познаваш с инспектор Сандиландс. И с Прентис се познавате, разбира се, а едва ли е нужно да насочвам вниманието ти към царицата на бала…
Не беше нужно да насочва вниманието на Джо към Мидж Прентис. От момента, в който пристигна, както всички останали мъже, той не можеше да откъсне поглед от нея. Смееща се и весела, тънката й момчешка фигура, подчертана от рокля от крепдешин в яркочервено, самата тя изглеждаше пламенна. Веднага се приближи до него, поемайки и двете му ръце в своите.
— Добър вечер, инспекторе, или след веселото ни пътуване от Калкута вече мога да кажа здравей, Джо! Как върви разследването? Може би трябва да вдигнем тост за теб? Андрю… — и тя махна с ръка към управителя. — Андрю казва: „Да пием за хрътката, която души по земята“, затова — за твое здраве!
Тя взе една чаша от минаващия слуга и подавайки я на Джо, се чукна с него и го удостои с поглед, по който човек можеше съвсем естествено и бързо да ги приеме за двама стари приятели и заговорници.
— Какво ще кажеш за подаръка ти? — Джо се обърна към Прентис. — Малката статуетка от слонова кост?
Прентис извади от устата си тънката пура и отвърна:
— Красива е! Наистина е хубава и датира от стар период. Струва двойно повече от цената, която тя е платила.
— Мислиш ли — попита доволна Мидж, — че мога да си изкарвам прехраната като експерт по индийска еготика… — тя се затрудни с тази дума и опита отново: — Еротика исках да кажа.
— Чакай първо да те видя, че поне си опитала! — каза Прентис и всички се засмяха.
Двама нисши офицери от сивите наобиколиха Мидж и Джо се озова в компанията на Кити.
— Това проклето дете все повече започва да прилича на майка си — отбеляза тя. — Доли имаше око за всички индийски неща и хората, разбира се, й подаряваха индийски украшения! Голяма колекция имаше. Изгоряла е при пожара, предполагам. — Тя хвърли още един критичен поглед към Мидж. — Външният вид, вкусът, жизнеността и ако не греша, същия ищах към шампанското! Скучният и сух Прентис ще види зор! Всички необвързани мъже в базата и вероятно доста от обвързаните ще бъдат в краката й! Да му се не види, инспекторе, всичко се повтаря. Това ме връща двайсет години назад, а привлекателността и обаянието са си същите. Наследство! Откъде действително идва? А сега кажи нещо за себе си. Какво стана с теб след чая у нас — тогава разтуптя няколко сърца.
— И моето сърце се разтупка, да ти кажа право, заобиколен от толкова много чар — каза Джо.