Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Да не би да искаш да кажеш — попита предпазливо Джо, — че става дума за Ричард Темплар, понастоящем офицер в десети полк на гурките? И може би този Ричард Темплар ще пристигне тази вечер?
— Да — щастливо отвърна Мидж, — точно това искам да кажа. Радвам се, че сте чували за Дики! И трябва да го наричате Дики — всеки така го нарича — тя се усмихна на Нанси. — За татко ще бъде изненада, но ми се щеше първо на теб да ти кажа, Нанси, та после да ми помогнеш да го предразположим да се чувства добре дошъл.
— Да го приемат радушно в обществото ли? — попита Нанси.
— Точно така! Вълнуващо е, нали? За мен е вълнуващо. Чудя се какво ли ще си кажат другите? Така! Вече знаете! Радвам се, че го споделих с някого. Знам, че си падам малко по флиртовете. Всеки го казва, сигурна съм. Но Дики е някак различен. Той е сериозен.
— Ето ви и вас! — долетяха бодрите гласове на Ийстън и Смайт. — Намерихме ви и двете!
— Каня те на следващия танц, Мидж — рече Смайт.
— И аз те каня на следващия танц — обърна се Ийстън към Нанси. — Налага се да ни извините, сър.
— Разбира се — каза Джо, доволен, че ще има възможност да асимилира информацията, която току-що беше получил, и да предвиди евентуалните последици. Обърна се и се вторачи през прозореца в осветената зала. Изглежда, спазвайки традицията на танците Маноли, оркестърът поддържаше темпо и силен звук, в случая изпълняваха фортисимо „Синият Дунав“.
Глава 19
Джо се отдръпна леко встрани. Какво би казал човек, ако в момента влезеше в този салон? Би казал: „Оживено място!“ „Продължавайте с танците!“ Би казал: „Спокойствие под индийското небе“.
Колко нямаше да е прав.
Оркестърът за танци отстъпи място на не съвсем подготвен джазов състав, ръководен от неопитен тенор саксофонист и под въздействие на тяхното изпълнение атмосферата се разгорещи. Джо видя как Мидж, зачервена и възбудена, биваше прехвърляна от един кавалер на друг, видя Нанси да танцува доста умело в ръцете на неизвестен офицер от артилерията. Над главите на танцуващите Джо зърна Прентис, сам, наблюдаващ, строг и безупречен във всяко отношение.
„Ти ли си моят човек, Прентис?“ — запита се полицаят.
Андрю Дръмънд докуца до Джо и седна до него.
— Объркан ли си, Сандиландс? — попита го.
— Не съвсем — отвърна Джо. — Всъщност смятам, че знам почти със сигурност кой е отговорен и защо. Остана да задам само още един-два въпроса. Но най-лошото е — и това е характерно за разследването, водещо до разкриването на подобен род серийни убийства, — че полицията не може да направи нищо друго, освен да чака и да е готова за следващия инцидент. Момичетата в базата са измисли една песен — сигурно си я чувал. Нова версия на „Калкутската песен за холерата“ и за някои може да е смешна, но за мен не е. В нея се пее: „Да вдигнем чаши за сестрите в гроба и за тази, която е наред!“ Намирам го за малко цинично.
— Това е британският начин да продължиш напред — рече Андрю.
— Не мисля така — категоричен бе Джо. — Ужасно глупав начин да продължиш напред! И, Дръмънд, ако правилно съм схванал, всички имаме основание да се страхуваме. Ще има още едно убийство.
— Постоянна бдителност, Сандиландс? — попита Андрю.
— Постоянна бдителност, Дръмънд! — потвърди Джо.
Докато си говореха, след саксофониста засвири кавалерийски тромпетист, облечен в бляскавата униформа на бенгалските сиви.
— Поканете своите партньори — извика конферансието. — Поканете своите партньори на „Вечерен галоп“!
Дочу се висок одобрителен вик, докато танцьорите се отправяха да заемат местата си по краищата на дансинга. Джо застана до Нанси и пъхна ръка в нейната.
— Няма ли да галопирате, госпожо Дръмънд? — запита той.
— Не, ще се въздържа — отвърна Нанси. — А вие? Ще участвате ли в стипълчейза?
— Не, ще се въздържа — отвърна твърдо Джо.
Но не се оказа прав. Докато звучеше бурният завършек на „Вечерния галоп“, Прентис окупира подиума и се разнесе сухият му глас.