Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Вие бяхте ли тук онази вечер, бабу джи? — попита Джо.
— О, да. На скромна длъжност по това време. Помощник-писар заради безредиците. Но бях там и помня пожара. Пожара в къщата на полковник Прентис. Беше ужасно. Доста неща си спомням… — гласът му заглъхна.
— Какво си спомняте в общи линии? — запита Джо. — Кажете ми, ако можете в едно изречение, най-важното от онази вечер!
— Пълен хаос, сър! Пълен страховит хаос! Темплар сахиб и началникът на медицинската служба призоваваха: „Хайде, момчета!“ Кармайкъл сахиб викаше: „Гледайте си работата! Стойте си по местата!“ Сигналната тръба свиреше, писъци и дори изстрели. А през това време сивите бяха твърде пийнали, за да мислят. Наблюдаваха огъня от верандата, като че ли имаше фойерверки, сър. Докато гледаше, Симс-Уорбъртън сахиб нареди да му се сервира на верандата шери бренди. Накрая докторът Форбс сахиб заповяда да му доведат коня. Всички отидоха в къщата, но твърде късно. А мемсахиб Прентис бе мъртва. Много позорна история. Но ние не си говорим за тези неща, защото сме рамо до рамо, хълбок до хълбок, като добри другари. На вас мога да ви го споделя, защото много време мина оттогава, а вие сте един от нас, в края на краищата. Но Кармайкъл се върна и имаше вид — мислих си тогава — на смъртник, не каза и думичка, а си отиде право вкъщи. А Темплар сахиб (той беше още момче; слугата му ми каза, че се бръснел на три дни) дълго плака онази нощ.
Най-много от всичко Джо имаше нужда от миг спокойствие или не толкова от миг, а от половин час спокойствие, за да асимилира това, което Суман току-що му беше казал. Щеше му се да поговори с Нанси. Погледна Суман в лицето — усмихнато, но загрижено — и му се прииска да преминат подробно през цялата вечер на 17 март 1910 г., но поглед към часовника му подсказа, че го чакаха — почти закъсняваше — за вечеря у Нанси, и с прекалено щедри и няколкократно повторени думи на взаимно уважение те се разделиха.
Дълбоко озадачен от всичко, което бе чул, Джо се отправи към къщата на Нанси, но щом прекоси площада, възпря го една мисъл. Тревожна мисъл, ужасяваща мисъл. Темплар! Какво се знаеше за Темплар? Къде беше той? Още ли бе жив? Най-вече — женен ли беше? Единственият участник във фаталната вечеря, за когото не се знаеше нищо, единственият участник в онази фатална вечеря, който може би имаше съпруга, а ако имаше съпруга — затваряйки цикъла, не беше ли тя в опасност? Как, по дяволите, човек можеше да разбере в осем часа в събота вечерта дали някакъв си неизвестен офицер от армията е женен или не?
Хрумна му радостна мисъл — чичо Джордж! Всезнаещият чичо Джордж, който разполагаше с всякакъв род информация. Телефон? Къде бе най-близкият телефон? Имаше телефон в мрачната преградена кабина във вестибюла в офицерската столова. Дали работеше? Джо се сети, че досега не бе провеждал телефонен разговор в Индия.
Пое към кабинката и в тъмното съзря малка дървена кутия с ръчка. Не съвсем уверен, той вдигна слушалката и завъртя ръчката. За негова изненада и възхита почти на мига делови евразийски глас, изяждащ сричките, каза:
— Номерът, моля?
— Не го знам — подхвана Джо. — Искам да се свържа с изпълняващия длъжността губернатор на Бенгал в Калкута. Сър Джордж Джардайн.
Отговорът дойде веднага:
— Имам го този номер, сър.
Скотланд Ярд не можеше да се справи толкова експедитивно. След кратка пауза се обади мек глас на английски.
— Резиденцията Калкута.
— Бих искал — каза Джо — да разговарям с губернатора. Инспектор Сандиландс е на телефона. Спешно е, моля.
— Сър Джордж се готви да вечеря — съобщи хладно гласът.
— В такъв случай — настоя Джо — ще трябва да му кажете, че го търся. Възможно най-бързо, моля.
Джо дочу следния разговор.
— Кой?
— Някой си инспектор Сандиландс.
— О! А? Свържи ме.
И след кратко пращене и бръмчене дрезгавият глас на чичо Джордж.
— Сандиландс! По важен въпрос ли ме търсите? Казвайте колкото можете по-бързо, моля ви! Тъкмо излизам да вечерям.
— Може да се окаже важно — каза Джо — и по-късно ще ви обясня защо ме интересува, но един подофицер, Ричард Темплар, е бил разквартируван в базата през 1910 г. На временна служба. Присъединил се е към своя полк на северозападната граница. Спешно ме интересува дали е женен.