Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
„Точно както не бих искал да става! — помисли си Джо. Не и с тези пияни простаци зад мен!“
Той пришпори Бамбук и конят препусна в галоп. След една широка дъга взе последния завой и с облекчение почувства твърдата настилка на площада, а с още по-голямо облекчение видя полюшващите се светлини на финала.
„Добре, Мидж — помисли си той. — Приготви се за целувка! Сандиландс идва!“
И след пет-шест дължини с лек галоп финишира пръв.
Един по един състезателите пристигаха. Запъхтени, едва поемащи се дъх, конете им с разширени ноздри и запенени муцуни, дрънчейки със синджирите на юздите, те се въртяха насам-натам. Вече всички имаха истории, които щяха да се превърнат в част от легенда.
— Я виж това! — каза Смайт, сочейки разрез на ботуша си. — Знаеш ли какво е? Твоята проклета шпора, Джони!
— О, ти си бил, така ли? Щях да те катурна, ако можех, но не разбрах, че си ти!
— Кой беше онзи в рова? — Джо чу някой да пита.
— Бълстроуд — отговори Прентис.
— Как, по дяволите, се е озовал там? — попита Джо. — Той за малко да ме събори в дренажа, да го вземат мътните!
— Видях — рече Прентис, взимайки кибрит от един слуга и изваждайки пура.
— Много ви благодаря, Прентис — каза Джо.
— Невъзможно е в моя полк да има хора, които бутат в ров почетните гости на офицерската столова. Сивите са гостоприемни все пак.
— Мелмастия?39 — попита Джо.
Прентис го погледна спокойно.
— Да, ако така ви харесва — каза той.
Мидж с мъка си проби път през тълпата, за да стигне до Джо, и подскачайки до него, стъпи с крак върху носа на обувката му, скочи, метна се на раменете му и сваляйки със замах нощната шапчица от главата му, го целуна силно.
— Стига, Мидж — троснато каза Прентис и Мидж се плъзна на земята.
— Браво, инспекторе — обади се гласът на Кити. — Чух от Ийстън, че яздите като казак!
— Понито ми беше много умно и то избави от беда един адски лош ездач!
— Никога не съм обръщала внимание на престорената скромност — каза Кити. — Чудесно се справихте. Другите състезатели не са съвсем опитни, нали виждате.
Прозвуча барабанен рефрен и далечен глас обяви:
— Вечерята е сервирана, дами и господа!
Джо бе доволен, че не посрами честта на Скотланд Ярд. Радостен бе, че доведе до победа фаворита на Мидж. Радостен, че е жив. Поседя върху Бамбук за момент, оглеждайки се над главите на празнуващите, докато те вървяха през верандата и се отправяха в ярко осветената стая към масата за вечеря. Погледът му бе привлечен от безмълвна фигура, която стоеше под лампата на вратата, безмълвна фигура в зелено. Зелено като пушка. Черни знаци за звание, обгоряло лице с едва забележима бяла ивица лейкопласт на брадичката, както и синята и бяла лента на Военния кръст.
Слисана, Мидж изневиделица изникна от тълпата и се затича към непознатия мъж.
— Татко! — викаше тя, докато тичаше. — Татко! Искам да те запозная с един човек!
Прентис се обърна и сякаш се втрещи, лицето му бе маска на ужаса, действително не вярваше на очите си.
Младият мъж взе Мидж под ръка, приближи се до него и каза:
— Сигурно не ме помните, сър, но ние сме срещали. През 1910 г.
Прентис се овладя и с голямо самообладание изрече:
— Помня ви. Много добре ви помня, Темплар.
Глава 20
На сутринта след Маноли Джо се събуди с убеждението, че вече е твърде стар за среднощни надбягвания с коне. Мускулите му, стегнати и несвикнали с натоварването, отказваха да му се подчинят и с болезнено изохкване той се надигна от леглото, като опипваше един по един крайниците си. Мислено се върна към събитията от изминалата нощ и се съсредоточи върху храбрия Бамбук, спомняйки си с обич конвулсивния му диагонален скок над дренажния ров. „Ако мен ме боли — помисли си той, — какво остава за Бамбук? И той вече не е първа младост.“
39
Предоставяне убежище на госта — един от принципите, върху които се гради почтеният живот при пущуните. — Бел.прев.