Последната кашмирска роза

— Това е последното нещо в света, което бих желал да направя — рече Джо — на моята възраст. Безотговорни, малоумни кавалеристи, насвяткали се до козирката с клубно шампанско! Смелчаците на племето, фукащи се с мъжествеността си, разперващи опашки като пауни. Не съм дошъл в Индия, за да бъда въвличан в това от някакви невръстни малоумници, наполовина на моята възраст.

Мърморейки, той зае мястото си сред смеха в неравната редица от коне. Бенгалските сиви офицери бяха захвърлили жакетите си и яздеха с мъжки нощни ризи, мнозина носеха нощни шапчици.

— Дръж, Джо — извика Мидж, подхвърляйки му нощна шапчица. — Сложи си я заради мен!

„Ето така става — помисли си Джо. — Може би още от зората на човечеството мъжете се хващат на въдицата! Господи! Аз така хубаво се хванах на тази въдица!“

— Какво ще получа, ако спечеля? — подвикна той към Мидж.

Кити отвърна заради нея.

— Прелестна усмивка, въздушна целувка и една цигара, мисля. Не разчитай на повече! Както неведнъж си ми казвал, все пак си по служба.

— Готови за старт! — извика Андрю и пистолетен изстрел даде начало на конното надбягване „Маноли“ сред оглушителни възгласи.

„Не би трябвало да е много трудно — помисли си Джо. — На всеки завой има факла, силна лунна светлина. Ще се движа зад другите. Нямам намерение да водя тази пияна тълпа в тъмното. Слава богу, че с мен е Бамбук! Много хубава възможност да пояздя с него.“

С викове и ругатни кортежът се втурна през площада. Прентис яздеше малко пред Джо от дясната му страна. Отляво двама непознати офицери вдигаха глъчка, опитвайки се да се надбягат. Друг офицер, когото не разпозна, яздеше отпред, а един-двама — след него. Спокойно навлязъл в полето вкупом с останалите, Джо препусна в галоп към първия завой и се съсредоточи в ездата. Не забеляза дренажа, който се появи на пътя им, но надеждният Бамбук прелетя през него и продължи напред в галоп.

На лунната светлина и на трепкащата светлина от факлите Джо съгледа дренажен ров отляво — нещо повече от дренажен ров — по-скоро нещо, наподобяващо нал38. Дълбок. И разширяващ се. Усети също и ездач отдясно, ездач, който го притискаше. Конят му беше висок, черен, от австралийска смесена порода, на височина метър и половина, прецени Джо, с късо подстригани грива и опашка. Достатъчно голям, за да изяде Бамбук.

— Махай се, Бълстроуд! — извика Джо. — Разкарай се от пътя ми, мръсник такъв! Ще ме бутнеш в шибания ров!

Джо не искаше да падне в рова. Дренажът изглеждаше много опасен. Джо дръпна юздата вдясно и се блъсна във влезлия в чужд коридор Бълстроуд, а Бамбук се олюля. Залитна вляво към нала и в последния момент точно до ронещия се ръб на препятствието понито се отдели от земята чевръсто и направи полегат скок. Ловкото изпълнение беше впечатляващо и който го бе видял, сигурно бе предположил, че Джо е опитен ездач, но заслугата беше изцяло на умния Бамбук. Скокът, с който преодоля препятствието по диагонал, беше дълъг около дванайсет стъпки. Откъсването от земята не бе сполучливо, но, за щастие, приземяването беше стабилно и Джо установи, че налът остана между него и преследвача му. Бълстроуд се плъзна и спря на ръба на рова, а Джо препусна напред, като с мъка осъзна, че за да се присъедини отново към надбягването, трябваше да прескочи още веднъж нала. Продължи в галоп, необезпокояван от други ездачи, движейки се така, че да не загуби от погледа си следващата факла. По някакъв необясним начин препятствието стана по-плитко и по-широко и в един момент той успя да прегази доволен от другата страна и отсичайки един широк завой, се озова начело на състезателите.