Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Джо не отговори. Гледаше в столовия архив за вечерта преди дванайсет години, когато Доли Прентис е била изгорена жива. Както се очакваше, името на Прентис не присъстваше. Бил е в Калкута. Но петима други са присъствали.
Имената им привлякоха удивения му поглед и го заковаха на страницата. Прочете ги отново и шепнешком ги изрече. Майор Харолд Кармайкъл, д-р Филип Форбс, капитан Джон Симс-Уорбъртън, младши офицер Уилям Съмършам и накрая име, което бе непознато за него: някой си Ричард Темплар, младши офицер.
— Всичко наред ли е, сър? Мога ли да ви помогна с още нещо? — попита Суман, обезпокоен от дългото мълчание на Джо.
— О, да, моля ви. Ще ми помогнете ли да разбера съкращенията? Тук пише „Кармайкъл 5-п“?
— Това означава пет чаши портвайн, сър. А ето тук пише, че доктор Форбс сахиб е изпил три чаши портвайн и 1-б, това е една чаша бренди. Съмършам сахиб, 4-п, това е четири чаши портвайн, а Симс-Уорбъртън — три чаши портвайн и една ш. б. — шери бренди.
— Доста весело трябва да е било — подхвърли Джо.
— О, да, сър, голямо пиене е паднало, без съмнение!
— А тук, какво означава това В. С.?
— А, да, това сигурно е младият сахиб Темплар, сър. Означава „временна служба“. Добре си го спомням. Той бе назначен тук на временна служба за известно време, преди да бъде причислен към сивите с официално обявление в държавен вестник и да поеме към границата, за да се присъедини към своя полк. Много любезен млад джентълмен, сър, и както виждате, не е бил пиян — само две чаши портвайн.
— Твърде умерен, може би не е бил достатъчно богат, за да е в крачка с Кавалерията на Бейтмън?
— Много вероятно, сър.
Тръпки на вълнение преминаваха по гърба на Джо. Той прегледа списъка отново. Пред него бе списъкът на бъдещите вдовци. Първите четирима бяха изгубили съпругите си горе-долу все около тази дата. За петия не се знаеше нищо. Ако жестоката теория, която започваше да се оформя в ума на Джо, трябваше да бъде доказана, този пети офицер, този Ричард Темплар може би държеше ключа към загадката. А Съмършам? Без съмнение той би могъл да хвърли малко светлина върху това съдбоносно събиране? Джо бе поразен от разтърсваща мисъл. Зловещата забава се бе състояла далеч преди войната — Съмършам не е бил женен по това време, по всяка вероятност дори не е бил срещнал бъдещата си съпруга — Пеги тогава е била на не повече от десет.
Полицаят прехвърли в ума си информацията, която бе прочел и чул през последните няколко дни. На този ден през 1910 г. само Кармайкъл и Форбс са били женени. Техните съпруги са били първи в списъка с убитите. Симс-Уорбъртън се оженил през 1912 г. и жена му е била удавена през следващия март. И тогава настъпила паузата. Не заради войната, както той — както всеки — бе допуснал, разбира се, а защото в тази група съпругите се изчерпали! И след осем години Съмършам бил повишен в чин капитан. Джо се сети за ужасната поговорка на Кити — „Капитаните трябва да се оженят“. Капитан Съмършам се възползвал от привилегията, а през март следващата година овдовял.
Той бе търсил; Нанси бе търсила. Наурунгови, баща и син, търсеха в ума си и търсеха физически да открият връзка — нещо, каквото и да е, което да обедини тези жертви и дяволската серия престъпления. Дали това можеше да е връзката? Връзка, обединяваща не жените, а техните съпрузи? Би ли могъл фактът, че са вечеряли заедно вечерта на първата трагедия, сериозно да се приеме като тяхна обща цел? Случайна ли е била сбирката им? Нямаше ли по-дълбок, по-злокобен мотив зад пиянската им вечеря?
Джо си повтори на глас имената, Суман го гледаше недоумяващо, като с мълчанието си даде знак, че е разбрал, че забавното разследване бе придобило нов и сериозен мащаб.
— Кармайкъл, Форбс, Симс-Уорбъртън, Съмършам и младият Темплар — промърмори полицаят. Очевидно нищо общо помежду им; напълно различни по характер и възраст. На пръв поглед изобщо не става дума за приятелско събиране.
Смайваща мисъл му дойде наум. Ами ако всички тези мъже бяха любовници на Доли и Прентис следваше някакъв пущунски обичай да убива техните съпруги? В мига, в който тази идея се оформи, той я отхвърли. Защо ще вечерят всички заедно, и то точно вечерта, в която загива Доли? И дори живото му въображение не можеше да чифтоса Доли с извънредно непривлекателния Кармайкъл или с „любезния млад джентълмен“ Темплар.
И възникваше въпросът за Прентис. Първият опечален, пакостникът на групата, онзи, за когото не се знае нищо. Каква е връзката му с останалите от компанията? Ако изобщо имаше връзка? Той също е мартенски вдовец. От мъжете в списъка Съмършам бе някъде тук в базата. Сутринта Джо щеше да го разпита отново. Но междувременно имаше друг свидетел, на непосредствено разположение.