Вратата на Абадон

— Това е — възкликна тя, пресегна се и го взе.

— Има си хас! — извика отново Еймъс. — Някой е скрил това нещо отпред и то зарежда гнусната си малка програмка всеки път, когато стартираме системите.

— Някой с достъп до носа на кораба — кимна Наоми и погледна към Холдън, но той вече разкопчаваше колана си.

— Носиш ли оръжие? — обърна се Холдън към Еймъс. Едрият механик извади от джоба си тежкокалибрения пистолет и го опря до бедрото си. В микрогравитацията откатът щеше да го отхвърли назад при стрелба, но сред стени и прегради това едва ли щеше да създаде проблем.

— Ей — провикна се Моника и лицето ѝ се изкриви от страх.

— Един от вас е хакнал комуникационната ни система — заяви Холдън. — Един от вас работи за този, който ни стори всичко това. Който и да е той, искам да си признае още сега.

— Забрави да ни заплашиш — отбеляза Коен със зло изражение.

— Не, не съм.

Наоми също бе разкопчала ремъците и се поклащаше до него. Тя чукна таблото и произнесе:

— Алекс, слез долу при нас.

— Вижте — заговори Моника успокоително. — Мисля, че правите грешка, като стоварвате вината върху нас. — Клип и Окю се преместиха зад нея и дръпнаха Коен с тях. Репортерският екип оформи малък кръг, с лица навън, несъзнателно образувайки защитен периметър. Беше се задействала програмата, заложена в хората още от времето на плейстоцена. Алекс се спусна от пилотската кабина и иначе веселото му лице сега изглеждаше сурово и непреклонно. Държеше в ръка тежък ключ.

— Кажете ми кой го е направил — продължи Холдън. — Кълна се във всичко свято, че ще изхвърля навън целия ви проклет екип, ако не науча кой е виновен.

— Не сме ние — оправдаваше се Моника и посивялото ѝ от страх лице изглеждаше състарено и изморено.

— Не на нас тия — озъби се Еймъс и насочи оръжието към тях. — Ей сега ще дръпна един от тия негодници и ще го тикна в шлюза. Дори само един от тях да е виновен, съществува двайсет и пет процентова вероятност да го уцеля. С втория вече ще е трийсет и три, после минаваме на петдесет и накрая очистваме кораба.

Холдън не беше съгласен с този подход, но и не възрази срещу него. Нека се поизпотят.

— По дяволите — изруга Коен. — Едва ли има значение, ако ви кажа, че ме прецакаха също както и вас, нали?

Очите на Моника се разшириха. Окю и Клип се обърнаха и се облещиха в слепеца.

— Ти? — изненада се Холдън. Слепецът беше последният човек, когото би набедил.

— Платиха ми да вмъкна това нещо на кораба — продължи Коен и напусна отбранителния кръг, като се приближи до Холдън. Застана встрани от хората си, та ако се случи нещо, да не пострадат и те. Холдън неволно изпита уважение към него за тази постъпка. — Нямах представа какво ще стане. Предположих, че някой иска да следи комуникациите ви, нищо повече. Когато се излъчи онова съобщение и изстреляха ракетата, бях не по-малко изненадан от всички ви. А и животът ми е изложен на риск както вашите.