Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Дори чакането Авасарала най-сетне да я забележи не можеше да потисне напълно това чувство.
Докато стоеше в кабинета на Авасарала, Боби все повече се убеждаваше, че марсианските кабинети имат за цел да впечатляват. Заместник секретарката беше достатъчно важна личност, за да може само с един телефонен разговор да уреди Боби да бъде иззета от командването на Торсън и да получи ролята на свръзка за ООН. И въпреки това в кабинета ѝ имаше евтин килим, пропит с неприятната миризма на застоял тютюнев дим. Бюрото ѝ бе старо и надраскано. Тук нямаше кресла от черешово дърво. Единствените неща в стаята, за които личеше, че се грижат с любов, бяха свежите цветя и олтарът на Буда.
Авасарала излъчваше умора. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, които не бяха там при официалните им срещи и не личаха в полумрака на бара, където ѝ бе отправила предложението си. Седнала зад огромното си бюро в яркосиньо сари, тя изглеждаше съвсем мъничка, като дете, което се прави на възрастен. Само сивата коса и бръчките в ъгълчетата на очите ѝ разваляха илюзията. Боби внезапно си я представи като сърдита кукла, която се оплаква, докато децата движат ръцете и краката ѝ и я принуждават да ходи на чаени партита с плюшени животни. Заболяха я бузите, докато се мъчеше да сподави усмивката си.
Авасарала чукна по терминала на бюрото си и изсумтя раздразнено. „Стига ти толкова чай, бабо кукло, вече пи достатъчно“, помисли си Боби и потисна смеха си.
— Сьорен, пак си ми разместил шибаните файлове. Нищо не мога да намеря.
Скованият младеж, който бе въвел Боби в кабинета и после кажи-речи се бе слял с фона, прочисти гърло. Това накара Боби да подскочи. Той се намираше по-близо зад нея, отколкото бе предполагала.
— Госпожо, вие ме помолихте да преместя някои от…
— Да, да — прекъсна го Авасарала, чукайки още по-силно по екрана на терминала, сякаш това щеше да накара машината да разбере какво се иска от нея. Боби неволно се сети за хората, които повишават глас, когато се опитват да общуват с някого, говорещ на друг език.
— Добре, ето ги — промърмори раздразнено Авасарала. — Защо си ги сложил…
Тя чукна още няколко пъти и терминалът на Боби изписука.
— Това — поясни Авасарала — е докладът и всичките ми бележки по ситуацията на Ганимед. Прочети ги. Днес. Може да имам допълнителна информация за теб по-късно, след като поразпитам учтиво тук-там.
Боби извади терминала си и прехвърли набързо документите, които бе получила току-що. Те продължаваха стотици страници. Първата ѝ мисъл беше: „Ама тя наистина ли иска да прочета всичко това днес?“, последвана бързо от: „Ама тя наистина ли току-що ми предостави всичко, което знае?“. Това караше неотдавнашното отношение на нейното собствено правителство да изглежда още по-лошо.
— Няма да ти отнеме много време — продължи новата ѝ шефка. — Там няма почти нищо. Куп дрънканици от прекалено добре платени консултанти, които си мислят, че могат да скрият факта, че не знаят нищо, като говорят два пъти по-дълго.
Боби кимна, но чувството, че се е захванала с работа, която не ѝ е по силите, започна да надделява над въодушевлението от новата възможност.
— Госпожо, сержант Дрейпър има ли разрешение за достъп до… — започна Сьорен.
— Да. Току-що ѝ го дадох. Боби? Имаш разрешение — отбеляза Авасарала. — Стига си ми досаждал, Сьорен. Чаят ми свърши.
Боби положи усилие да не поглежда към Сьорен. Ситуацията беше достатъчно неловка и без да набляга на факта, че току-що е бил унижен пред чужденка, която работи тук от точно седемнайсет минути.
— Да, госпожо — каза Сьорен. — Но се чудех дали не трябва да съобщите на службата по сигурност, че сте дали разрешение на сержанта. Те обичат да са посветени в такива работи.
— Мяу-мяу-уаа-мяу-мяу — имитира го Авасарала. — Това е всичко, което те чух да казваш.
— Да, госпожо — каза Сьорен.
Боби най-после започна да мести поглед между единия и другия. Сьорен го хокаха пред нов член на екипа, който също така на теория беше враг. Но изражението му не се бе променило. Той имаше вид на човек, който угажда на изкуфяла баба. Авасарала зацъка нетърпеливо с език.
— Не бях ли ясна? Да не съм си загубила речевите способности?
— Не, госпожо — каза Сьорен.
— Боби? Ти разбираш ли ме?