Пътешественикът във времето и неговата жена

— Какво предлагаш? — намесвам се аз.

Алиша щраква осветлението и в дъното на стаята се появява красиво старинно барче. Ние с Алиша се надвесваме и — виж ти! — вътре има каквото пиене си поискаш. Алиша си налива ром с кола. Аз се двоумя, не мога да си избера сред тези несметни богатства, но накрая си наливам чисто уиски. Клер все пак решава също да пийне нещо и точно когато изсипва от малката съдинка кубчетата лед в чашата, в която смята да си налее „Калуа“69, вратата се отваря и всички се вцепеняваме.

Марк е.

— Къде е Шарън? — пита го Клер.

— Заключи — заповядва му Алиша.

Той завърта ключалката и отива при барчето.

— Шарън спи — казва ни, докато вади от мъничкия хладилник един хайнекен. Отваря бирата и идва с напета походка при масата за билярд. — Кой играе?

— Алиша и Хенри — отвръща Клер.

— Хмм. Той предупреден ли е?

— Млъквай, Марк — казва Алиша.

— Тя е Джаки Глисън70 под прикритие — уверява ме Марк.

Обръщам се към Алиша.

— Нека играта започне сега.

Клер реди отново топките. На Алиша се пада да удря първа. Уискито ми е вдъхнало смелост, всичко е ясно и изострено. Топките се пръсват като фойерверк и разцъфват в нов рисунък. Тринайсетата се поклаща известно време на ръба на един от страничните джобове, после пада.

— Отново прав удар — казва Алиша.

Тя вкарва петнайсетата, дванайсетата и деветата топка, но после е принудена да направи неосъществим опит да удари топката така, че тя да отскочи два пъти от страничния ръб.

Клер е застанала точно в края на светлината, лицето й е в здрача, но тялото й с ръце, кръстосани върху гърдите, сякаш се рее и излиза от мрака. Отново насочвам вниманието си към масата. Минало е доста време. Вкарвам с лекота втората, третата и шестата топка, после се оглеждам да видя с коя от останалите да се заема. Първата топка се е закрепила току до страничния джоб в другия край на масата и аз запращам основната топка към седмата, която бутва първата и я вкарва. С изтеглящ удар пускам и четвъртата в един от страничните джобове и изваждам късмета да запратя с карамбол петата в ъгъла в дъното. Не успявам да я вкарам, но въпреки това Алиша подсвирва. Седмата топка си влиза едва ли не сама.

— Осмата е в ъгъла — соча аз с щеката и вкарвам и нея.

Около масата се чува дружна въздишка.

— О, беше красив удар — отбелязва Алиша. — Хайде пак.

Клер се усмихва в тъмното.

— Днес както никога играеш слабо — казва Марк на Алиша.

— Уморена съм, не мога да се съсредоточа. А и съм вкисната.

— Заради татко ли?

— Да.

— Е, щом се риташ, и той ще те изрита.

Алиша се цупи.

— Всеки може да сгреши.

— Минута — две звучеше като Тери Райли71 — казвам аз на Алиша.