Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– А кой е това? – попита Рави и кимна към Сония.
Фарин свали качулката й. Сония погледна Рави с разширените си от действието на наркотика зеници.
– Това е Сония – представи я Фарин. – Сония, това е Рави.
– Привет – рече тихо момичето. Рави отстъпи назад и лицето му пребледня.
– Това... тя ли е? Но аз...
– Как се осмеляваш да я водиш тук!
Всички се извърнаха в посока към гласа. Старецът се беше изправил и гледаше втренчено Фарин. Сония тихо изохка и отстъпи назад.
Фарин успокоително постави ръка на рамото й.
– Не се тревожи, Сония – каза той. – Той няма да посмее да те нарани. Ако го направи, че трябва да разкажем на Гилдията за него, а той въобще не желае да разбират, че е още жив.
Сери погледна към възрастния мъж и изведнъж осъзна защо човекът не си беше направил труда да го поздрави.
– Виждаш ли, Сония – продължи Фарин със самодоволен тон, – вие двамата имате много общо. И двамата се криете при Крадците, и двамата имате магия, и двамата не искате Гилдията да ви намери. И тъй като вече си видяла тук Сенфъл, той няма друг избор, освен да те научи да контролираш магията си – защото ако не го направи, магьосниците може да те открият и ти може да им разкажеш за него.
– Той е магьосник? – ахна момичето и впери поглед в стареца.
– Бивш магьосник – поправи я Фарин.
За голямо облекчение на Сери очите й се изпълниха с надежда, а не със страх.
– Можеш ли да ми помогнеш? – попита тя.
Сенфъл скръсти ръце.
– Не.
– Не? – повтори тихо тя.
Старецът се намръщи и сви презрително устни.
– Това, че си я натъпкал с наркотици, само ще влоши нещата, крадецо.
Сония си пое рязко дъх. Сери видя страха в очите й и силно стисна ръцете й.
– Всичко ще бъде наред – прошепна й той. – Това е просто сънотворно.
– Не, няма да бъде наред – каза Сенфъл и погледна Фарин с присвити очи. – Не мога да й помогна.
– Нямаш друг избор – отвърна му Фарин.
Сенфъл се усмихна.
– Нима? Тогава върви в Гилдията. Кажи им, че съм тук. По-добре да ме намерят те, отколкото да умра при някой изблик на неконтролируемата й сила.
Сери усети напрежението у Сония и се обърна към стареца.
– Стига сте я плашили – изсъска той.
Сенфъл погледна първо него, после Сония. Тя отвърна предизвикателно на погледа му. Изражението му леко омекна.
– Върви при тях – каза й той. – Те няма да те убият. В най-лошия случай ще блокират силите ти, за да не можеш да ги използваш. Но това е по-добре от смъртта, нали?
Тя не отместваше поглед от него. Сенфъл сви рамене, след това се изпъна и погледна Фарин със стоманени очи.
– Наблизо има поне трима магьосници. Няма да ми представлява никаква трудност да ги призова тук и да ви задържа до пристигането им. Все още ли искаш да съобщиш на Гилдията, че съм жив?
Фарин стисна гневно челюсти.
– Не.
– Вървете – и когато тя отрезвее, повторете й думите ми. Ако не потърси помощта на Гилдията, тя ще умре.
– Помогни й тогава – каза Сери.
Старецът поклати глава.
– Не мога. Моята сила е твърде слаба, а нейната вече е твърде развита. Само Гилдията може да й помогне.
Собственикът на пивницата измъкна едно буренце изпод масата и с пъшкане го стовари върху пейката. Той погледна многозначително Денил и започна да пълни халби и да ги оставя на масата. Протегна се напред, тръсна една пълна халба пред магьосника, скръсти ръце и зачака.
Денил се намръщи разсеяно и му подаде една монета. Мъжът не помръдна от мястото си. Деннл погледна чашата и разбра, че повече не може да отлага и трябва да пие.
Той въздъхна тежко, поднесе халбата към устните си, отпи една колеблива глътка и примигна от изненада. Устата му се изпълни със сладък, богат аромат. Вкусът му беше познат и след миг се досети какво е. Чеболов сос15, но без подправките.
След още няколко глътки усети приятно затопляне в стомаха. Вдигна халбата към собственика и в отговор получи одобрително кимване. Но мъжът не сваляше поглед от него и Денил изпита облекчение, когато в пивницата влезе някакъв младеж и подхвана разговор със собственика.
– Как върви търговията, Кол?
Мъжът помръдна рамене.
– Както обикновено.
– Колко бурета искаш този път?
Денил заслуша как двамата уговарят размяната. Когато се договориха за цената, новодошлият се настани на един стол и въздъхна.
– Къде отиде онзи мъж с лъскавия пръстен?