Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Отсъствието на Даниел и Кам се набиваше на очи - и Лус не можеше да си представи как ли изглежда семейството на който и да било от двамата. Колкото и разгневена и смутена да беше, след като Даниел я беше изоставил за втори път при езерото, все пак си умираше да зърне някой негов роднина. Но после, като си спомни тънкото досие на Даниел в помещението с архивите, Лус се запита дали той изобщо поддържаше връзка с някого в семейството си.
Майката на Лус подреждаше хапки със сирене чедър върху четири чинии, а баща й поставяше на върха на купчинките пряс-но нарязани чушки халапеньо. След една хапка устата на Лус пламна, точно както й харесваше. Пен явно не беше запозната с типичната за Джорджия храна, с която Лус беше израснала. Изглеждаше особено ужасена от маринованата бамя, но щом опита, отправи към Лус изненадана одобрителна усмивка.
Майката и бащата на Лус бяха донесли със себе си всички любими неща за ядене на Лус, до едно, дори пралините с американски орехи о г семейната дрогерия надолу по пресечката. Дъвчеха шумно и щастливо от двете й страни, като явно бяха щастливи да напълнят устата си с нещо друго, освен разговори за смърт.
Лус би трябвало да се наслаждава на времето, което прекарваше с тях, и да прокарва всичко с любимия си сладък чай от Джорджия, но се чувстваше като натрапена дъщеря, задето се преструваше, че този блажен обяд е нещо нормално за „Меч и Кръст“. Целият този ден беше една голяма преструвка.
При звука на кратък, слаб залп от аплодисменти, Лус погледна през рамо към седалките, където Ранди стоеше до директора Удел - човек, когото Лус никога не беше виждала на живо преди. Разпозна го от необичайно неясния портрет, който висеше в главното фоайе на училището, но сега видя, че художникът е бил великодушен. Пен вече й беше казала, че директорът се появява в кампуса само за един ден в годината - на Деня на родителите - без изключения. Иначе бил отшелник, който не напускал имението си на Тиби Айлънд, дори не и когато почине ученик в повереното му училище. Бузите скриваха брадичката му, а тъповатите му очички се взираха в тълпата, изглежда, без да се съсредоточават върху нищо.
Ранди стоеше до него с ръце на хълбоците, обута в бели дълги чорапи. Беше си лепнала на лицето тънка усмивка, а директорът попиваше голямото си чело със салфетка. Днес и двамата бяха надянали на лицата си енергични изражения, но това явно им костваше твърде много.
- Добре дошли на сто петдесет и деветия ежегоден Ден на родителите в „Меч и Кръст“ - каза директорът Удел в един микрофон.
- Той шегува ли се? - прошепна Лус на Пен. Беше трудно да си представи Деня на родителите в предвоенния период.
Пен завъртя очи:
- Несъмнено печатна грешка. Казах им да му вземат нови очила за четене.
- Подготвили сме за вас дълъг и изпълнен със забавления ден на семейни мероприятия, като започваме с този непринуден пикник...
- Обикновено имаме само деветнайсет минути - вметна Пен настрани към родителите на Лус, които застинаха сковано.
Лус се усмихна над главата на Пен и изрече само с устни: „Тя се шегува“.
- След това ще имате избор на мероприятия. Нашата скъпа биоложка, госпожица Йоланда Трос, ще изнесе в библиотеката завладяваща лекция върху местната флора на Савана, която може да се намери в кампуса. Треньорката Даянте ще ръководи поредица от състезания, поощряващи участието на семействата, тук на моравата. А господин Станли Коул ще ви предложи историческа обиколка с гид из гробището на нашите почитани герои. Ще бъде много натоварен ден. И, да - каза директорът
Удел с безвкусна, зъбата усмивка - ще бъдете подложени на тест по тези въпроси.
Това беше точно приятната и умерено банална шега, която да изтръгне известен сдържан смях от гостуващите членове на семействата. Лус завъртя очи към Пен. Този потискащ опит за добросърдечен смях даде твърде ясно да се разбере, че всички бяха дошли, за да облекчат съвестта си, гузна от това, че бяха оставили децата си в ръцете на преподавателското тяло на „Меч и Кръст“. Семейство Прайс също се засмяха, но продължаваха да гледат към Лус за напътствия как да се справят.
След обяда останалите семейства из училищния двор опаковаха нещата, които бяха донесли за пикника, и се оттеглиха в различни ъгли. Лус изпита чувството, че всъщност твърде малко хора участваха в организираните от училището мероприятия. Никой не беше последвал госпожица Трос горе до библиотеката, а досега само Габ и дядо й се бяха вмъкнали в един чувал от картофи в другия край на поляната.