Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Може би е така — каза Гай, — но дотогава съм сигурен, че тя ще ни помогне срещу нашия общ враг.
— Разумно — измърка лейди Акватайн. — Графиньо, уверявам ви, че осъзнавам ценността на такъв вид сътрудничество.
Очите на високата жена изведнъж проблеснаха от ярост.
— Нека оставим политиката настрана, смъртоносният опит на Калар да отнеме живота ми, както и този на моите подчинени, да лиши от живот много граждани и членове на лигата не може да бъде пренебрегнат. Всяко животно, толкова злобно и опасно като Калар, трябва да бъде унищожено. С удоволствие ще помогна на короната в това.
— А когато това бъде направено? — предизвикателно попита Амара.
— Когато бъде направено — каза лейди Акватайн, — тогава ще решим.
Амара я погледна за миг, преди да се обърне към Гай.
— Господарю…
Гай вдигна ръка.
— Инвидия — каза той. — Знам, че все още не сте се възстановили от днешните сътресения.
Тя се усмихна, изражението й беше изискано и далеч не уморено.
— Разбира се, сър. Графиньо, Върховен лорд Церес предложи безопасно и охранявано крило за гости за всички, които бяха нападнати от Безсмъртните на Калар. Моля, обадете ми се, когато ви е удобно.
— Много добре, ваша светлост — каза тихо Амара.
Лейди Акватайн приклекна в поклон пред Гай.
— Сър.
Гай сведе глава и лейди Акватайн напусна градината.
— Господарю, не ми харесва това — каза Амара.
— Изчакай — каза Първият лорд. Той затвори очи и промърмори нещо, правейки няколко бързи жеста с ръце, и Амара почувства движението на фуриите наоколо, призовани да гарантират поверителността на разговора им за известно време.
Амара вдигна вежди.
— Значи не вярвате на лейди Акватайн.
— Вярвам, че тя ще ми забие нож в гърба при първа възможност — отговори Гай. — Но мисля, че презрението й към Калар е съвсем истинско, както и желанието й да спаси отвлечените членове на Лигата — така че помощта й може да бъде безценна. Тя притежава достатъчно способности, за да направи това, Амара.
Курсорът поклати глава.
— И докато тя е заета с мен, ще има по-малко време да заговорничи срещу вас.
— По принцип — каза Гай с играеща в ъглите на устата усмивка, — да. Помисли как можеш да я използваш и да освободиш тези заложници.
Амара поклати глава.
— Той не би ги държал някъде наблизо. Не и някой толкова силен като Ария Плацида. Няма да може да я задържи, ако е някъде извън владенията си — значи има голяма вероятност да са в неговата крепост.
— Съгласен съм — каза Гай. — През последното денонощие имаше много движения в горните слоеве на атмосферата, но съм сигурен, че поне няколко пътници са се отправили към Калар. Вие трябва да си направите план за действие и да го задействате още преди изгрев-слънце.
Амара се намръщи.
— Защо, сър?
— Предполагам забеляза — каза Гай, — че всички внимателно избягваха да обсъждат една конкретна тема.
— Да. Звездите — тихо каза Амара. — Какво се случва с тях?
Гай сви рамене.
— В момента нямам нищо друго освен подозрения.
— Аз дори и тях нямам — каза Амара.
— Сигурен съм — каза Гай, — че тук са замесени канимите. Тези промени идват от запад и се разпространяват на изток. Предполагам, че причината звездите да излъчват сега такава светлина е в много високите, прозрачни облаци.
— Облаци? — промърмори Амара. — И вие не можете просто да ги изследвате?
Гай леко се намръщи.
— Честно казано, не. Изпратих десетки фурии, за да ги проуча. Не се върнаха.
Амара примигна.
— Нещо… ги е унищожило?
— Очевидно, да — отговори Гай.
— Но… не мисля, че канимите са способни на нещо толкова грандиозно. Техните ритуали им дават възможност за някакво грубо подобие на призоваване, но никога не бих си помислила, че са способни на нещо от такъв мащаб.
— Те и не бяха способни — отговори Гай. — Трябва да отбележа, че действията им имат далечни последици, с каквито досега никога не съм се сблъсквал. Вече не мога да проследя за събития, случващи се на по-далеч от сто мили от Алера Империя. Предполагам, че и другите Върховни лордове са се сблъскали със същия проблем.
Амара се намръщи.
— Но как канимите са постигнали това?