Шпионите на Собек [bg]

Врявата стихна, когато Амеротке, застанал под блестящия синьо-златен вимпел, носен от Шуфой, мина по кея и продължи по лъкатушещите улички на Града на мъртвите. Минаха през квартала на занаятчиите — майстори на скарабеи и на емайл, производители на ковчези, ваятели и резбари, медникари и златари, чиито дюкяни, работилници, павилиони и магазинчета обграждаха тесни като острие на кама покрити улички, подобни на тъмни тунели, не видели слънчев лъч, пълни с играещи сенки, тайнствени шумове и остри миризми. В тези улички се вливаха тесни сокаци и канавки, вонящи от всевъзможна мръсотия, сред която се ровеха бездомни жълтеникави псета и котки с кехлибарен цвят. Малки деца със зачервени очи и голи тумбачета се боричкаха за питите животински тор, така необходими за гориво. От време на време този ужасен лабиринт внезапно свършваше и те излизаха на някой мръсен, прашен, огряван от слънцето площад, на който търговците се подготвяха за ежедневната си търговия. Под палмите и чинарите бръснари, амбулантни търговци, ковачи и готвачи стъкмяваха сергиите си, а пътуващи писари избираха сенчести ъгли, за да посрещнат своите клиенти. На един от тези площади имаше проповедник, чиято кожа бе изгоряла почти до черно от свирепото слънце. Той стоеше на преобърната бъчва, с едната си ръка решеше заплетената си брада, а с другата държеше пламтяща запалена факла.

— Чуйте! — прокънтя стържещият му глас над площада. — В Нубия, царството на Куш, свиреп и яростен поток от пламъци и дим се лее! Надвиснали са сетните ни дни над нас! Светкавици и мълнии се спускат от небето! Вратите на подземния свят зейнаха. Знаменията и поличбите ще бъдат първи! Слънцето ще почернее като най-тъмна и дълбока нощ! Звездите ще заблестят от лед. От Луната ще закапе кръв! Людете ще треперят, ще мрат в страх пред това, което идва. Чуйте, чуйте…