![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Татко, не съм го направил аз. — Успя да каже само това.
— Знам, Стив — отвърна баща му.
Простичките думи съдържаха толкова дълбока вяра, че Стив не издържа и заплака. А след като започна, му бе трудно да спре. Чувстваше се отмалял от глад и безсъние. Напрежението и страданието, насъбрани през последните два дни, се отприщиха в свободно леещите се сълзи. Преглъщаше с усилие и бършеше бузи с окованите си ръце.
— Искахме да ти наемем адвокат, но нямаше време — продума развълнуван баща му. — Едва успяхме да дойдем тук.
Стив щеше да си бъде сам адвокат — само да успееше да се овладее.
Една надзирателка въведе две момичета. Не бяха с белезници и непрекъснато се кискаха. Изглеждаха на около осемнайсет години.
— Как, по дяволите, стана всичко това, Стив? — запита го баща му.
Мъчейки се да отговори, Стив успя най-сетне да се овладее.
— Сигурно приличам много на този тип, който го е направил — отвърна той. Подсмръкна и преглътна с усилие. — Жертвата посочи мен при разпознаването. Освен това бях близо, когато е станало това, казах го на полицията. ДНК тестът ще докаже, че съм невинен, но ще отидат още три дни. Надявам се днес да ме пуснат под гаранция.
— Кажи на съдията, че сме тук — каза баща му. — Може би това ще помогне.
Стив се почувства като дете, утешавано от баща си. Това извика в паметта му горчиво-сладкия спомен за деня, когато му купиха първия велосипед. Трябва да е било на петия му рожден ден. Велосипедът бе от онези, със страничните колелца отзад, за да не пада. Къщата им тогава имаше голям двор, до който се слизаше по две стъпала. „Карай го по двора или верандата, но внимавай да не паднеш по стъпалата“ — бе казал баща му тогава. Но първото нещо, което малкият Стив направи, бе да се опита да слезе с него по стълбата. Естествено — падна, повреди велосипеда, нарани се и с основание очакваше баща му да се ядоса. Той обаче просто го вдигна, почисти ударените места и поправи велосипеда. Въпреки че Стив очакваше избухването със свито сърце, баща му дори не се скара: Аз какво ти казах? Каквото и да се случеше, родителите на Стив винаги бяха на негова страна.
Съдията влезе.
Оказа се привлекателна дама на около петдесет години, много дребна и спретната. Беше наметнала черна мантия, а в ръката си носеше кутия диетична кока-кола, която постави на бюрото прел себе си.
Тя огледа затворниците на предния ред:
— Добър ден. Това е вашето предварително дело за пускане под гаранция.
Гласът й бе нисък и ясен, дикцията — прецизна. Всичко в нея изглеждаше точно и подредено, с изключение на тази кутия кока-кола — придаваше й някакво много близко и човешко излъчване, което обнадежди Стив.
— Всички получили ли са обвинителни актове?
Бяха ги получили. Тя продължи по-нататък по процедурата, обяснявайки какви са правата им и как да си наемат адвокат. След като приключи и с това, каза:
— Когато си чуете името, моля, вдигнете ръка. Йън Томпсън.
Един от затворниците вдигна ръка. Тя прочете обвинението и наказанието, което се полагаше за него. Йън Томпсън бе обрал три къщи в престижния квартал Роланд Парк. Млад испаноезичен мъж, с гипсирана ръка, провесена на врата, той не проявяваше никакъв интерес към съдбата си и явно тези процедури го отегчаваха.
Докато тя му казваше, че има право на предварително гледане на дело и процес пред съдебни заседатели, Стив с нетърпение чакаше да види дали ще го пусне под гаранция или не.
Следователят по предварителното следствие се изправи. Говорейки много бързо, той каза, че Томпсън живеел на този адрес от една година, имал жена и дете, но нямал работа. Освен това бил пристрастен към хероина и имал криминално досие. Стив не би освободил такъв човек.
Обаче съдийката отсъди пускане под гаранция от двайсет и пет хиляди долара. Стив се окуражи. Знаеше, че обвиняемият обикновено трябва да внесе само десет процента в брой, така че Томпсън ще бъде свободен, ако успее да намери две хиляди и петстотин долара. Това му се стори леко.
Следващо поред бе едно от момичетата. Сбила се с друго момиче и бе обвинена в нанасяне на телесни повреди. Следователят каза на съдията, че момичето живеело с родителите си и работело на касата на близкия супер. Съдийката я пусна да си върви, но само срещу поето задължение да се яви на процеса, което означаваше, че изобщо не трябва да внася никакви пари.