Диамантен меч, дървен меч [bg]

„Навярно си мисли, че съм му ясен - момче с корона, което си въобразява, че осъдената на смърт ще умира от желание да си хаби последните минути от живота, за да зяпа повелители! Добре. Нека ме мислят за глупаво, сприхаво момченце. Нека ме смятат за мече с изпилени нокти и строшени остри зъби, което още не се е отучило да ръмжи! Хубаво, успокойте се маг-чета. Нищо лошо не мога да ви сторя. Ето, безвреден съм! Най-много да ви отегча с капризите си, да ви накарам да се посмеете с кухото си самочувствие! Ала някой ден ще научите колко сте се заблуждавали. Свиквайте отсега, че в последните минути от живота си ще виждате моето лице. И в него няма да има милост."

Може би Сежес или друг от Върховните вълшебници би възразил. Ала тези адепти само покорно сведоха глави. Императорът махна и на свитата си от Волни.

Владетелят и ескортът му препуснаха на лъскави коне през Белия град, оставяйки подире си сгънати в поклон минувачи.

Когато се озоваха в Черния град, дъждът спря. Портата бе отворена предварително, така че да не забави Императора нито миг.

Прекосиха криволичещи улички, от които се разнасяше воня на гнило и мръсно. Дъгата полагаше големи усилия за хигиената, но канализацията продължаваше да е под всякаква критика. Сред по-низшите магове обичайното наказание бе да ги пратят на дежурство долу, в каналите за отпадъчни води - царството на смрадта.

Лобното място се намираше в центъра на широк площад. Представляваше по-скоро отъпкано пространство, все още не-застроено със схлупени постройки. Тук обикновено се провеждаха търгове с едър и дребен добитък. За разчистване на планините тор се грижеше цяла армия каторжници. По случай екзекуцията, разбира се, тържището бе разчистено. Стадо обаче пак имаше - не свине, крави или овце, а хора. Народ. Поданици. Жадно точеха шии, за да видят екзекуцията. Катереха се на донесени бъчвички, повдигаха се на раменете на предните...

„Нима им е токова интересно, че магове ще довършат някаква си магьосница?!"

В тълпата се сключваха облози колко време вещицата ще издържи на бавния огън, който вече и подготвяха.

Дъгата отдавна бе отхвърлила по-традиционните методи за умъртвяване като секири, въжета и други подобни. Осъдените биваха разпъвани върху бронзова решетка, под която тлееше жарава. Палачите на ордените бдително следяха да не би, опазил ги Спасителя, нещастната жертва да умре твърде бързо от изгарянията. А по време на представлението, маговете се упражняваха и демонстрираха своето изкуство на присъстващите.

Екзекуциите траеха не по-малко от два-три часа, ала ако се случеше престъпникът да е особено силен и упорит, зрелището продължаваше чак до късно през нощта.

При вида на Императора тълпата се развълнува. Конните Волни разчистваха пътя, стрелците вдигнаха арбалети, готови да пронижат всеки, който им се стори подозрителен.

Самото Лобно място представляваше каменен кръг, голям колкото кладенец, висок един човешки бой. Осъдената вече бе изведена, двама палачи с традиционни черни качулки я държаха за ръцете. Оживлението от появата на красивата двайсет и петгодишна жена вече бе преминало. Тя стоеше навлечена в торбесто подобие на дреха, боядисано в седемте цвята на Дъгата, и безучастно гледаше как третият палач раздухва с мях въглените. Двама магове-изпълнители зорко следяха осъдената, гнусливо сбърчили носове. Задачата им бе да осуетят всякакъв опит за заклинателна защита от нейна страна, макар че малцина осъдени оставаха способни на това след процедурата по Отнемането на силата. А някои дори полудяваха, както навярно бе станало и с настоящата жертва.