Мечът на Ликтора [bg]

После се появиха храсти, които въпреки показната си жилавост не бяха оцелели на височината, където живееше крехката трева. Когато обаче ги разгледах по-отблизо, разбрах, че не са никакви храсти, а растения, познати ми като високи дървета, осакатени тук от краткото лято и лютата зима и обезформени от тези лоши условия. На едно от тези джуджешки дървета видях и кацнал в гнездото си дрозд, първата птица, която виждах от доста време, ако се изключеха кръжащите над върховете лешояди. Още една миля по-надолу чух писукането на дребни гризачи, прокопали дупките си сред големите камъни — виреха петнистите си главици с лъскави черни очета да предупредят роднините си за появата ми.

Още левга по-надолу и ето че едно зайче се стрелна пред мен, ужасено от летящата примка, каквато не притежавах. Вече се спусках бързо и едва сега си дадох сметка колко сила съм бил изгубил, не само от глада и треската, а и заради разредения въздух. Сякаш съм бил повален от болест, но съм го разбрал чак след като завърналите се дървета и истински храсти са ме изцерили.

Оттук езерото вече не приличаше на черта от забулено в мъгла синьо. Виждаше се като огромна и почти еднообразна шир от стоманеносива вода, само тук-там пълзяха точиците на няколко лодки, които, както научих по-късно, бяха направени почти изцяло от тръстика. Виждаше се и едно селце с кей — падаше се съвсем леко вдясно от настоящата посока на пътя ми.

Точно както не бях подозирал за болестта си, не бях осъзнавал и колко самотен съм бил след смъртта на детето, докато не видях лодките и меките извивки на тръстиковите покриви на къщите. Беше нещо повече от обикновена самотност, струва ми се. Никога не съм изпитвал особена нужда от компания, освен ако не е била компанията на човек, когото мога да нарека свой приятел, и още по-рядко ми се е приисквало да заговоря непознати. Струва ми се, че истината е малко по-друга — че докато бях сам, съм чувствал, че по някакъв начин съм изгубил индивидуалността си. За дрозда и заека не бях Севериън, а просто Човек. Повечето хора, на които им харесва да са съвсем сами, и особено да са съвсем сами сред дивата природа, се наслаждават на самотата си, защото им харесва да играят точно тази роля, на Човека. Но аз исках отново да стана определена личност, затова потърсих огледалото на други хора, което да ми покаже, че съм различен от тях.