Мечът на Ликтора [bg]

Съвсем естествено приравняването на алзабото към някаква по-висша истина ме затрудни повече, но накрая реших, че може да бъде оприличено на начина, по който материалният свят поглъща мислите и постъпките на човешките същества, които, макар да не са вече сред живите, са оставили своите отпечатъци върху него, отпечатъци, които в един по-широк смисъл на думата можем да наречем произведения на изкуството, били те сгради, песни, битки или изследвания, и които един вид продължават живота им дори след тяхната кончина. По същия начин детето Севера подсказа на алзабото, че може да премести масата в къщата на Каздое, за да достигне капака към таванското помещение, макар детето Севера да го нямаше вече.

Тогава повиках Текла да ми помогне със съвет и макар да не хранех голяма надежда, когато я повиках, а тя да нямаше готова рецепта за притесненията ми, поне знаеше много за опасностите, които крие планината, и ме подкани да стана при първи зори и да продължа напред, или по-скоро надолу и все надолу, към по-ниските и по-топли земи.

Вече не чувствах глад, защото гладът отминава с гладуването. На негово място се настани слабост, която доведе със себе си девствено чиста яснота на ума. После, вечерта на втория ден след като се бях спуснал от зеницата на дясното око, се натъкнах на овчарска колиба, нещо като каменен кошер, а в нея намерих тенджера и малко смляна царевица.

Само на десетина крачки течеше планинско поточе, но нямаше с какво да си наклада огън. Цяла вечер събирах изоставени птичи гнезда от една канара на половин левга от колибата и накрая изкарах искра с помощта на Терминус Ест, разпалих огъня, сварих си безвкусна царевична каша (която стана бавно заради голямата надморска височина) и я изядох. Бих казал, че вечерята не беше по-лоша от всяка друга, а имаше и почти недоловим, но определен аромат на мед, сякаш нектарът на растението се бе запазил в сухите зърна, така както солта от моретата, които Ърт пази в спомените си, се съдържа в сърцевината на някои камъни.