Републиката на крадците [bg]

— И въпреки всичко вие се наемате да завоювате царства и да убивате хора?

— Да — потвърди Търпение. — Човешките същества не се радват на силна памет. Налага се да им бъде припомняно, че имат основателни причини да изпитват страхопочитание към нас. Поради това след дълъг размисъл ние позволихме на маговете да приемат черни договори.

— Обясни какво разбираш под „дълъг размисъл“! — помоли Локи.

— Всяка поръчка за услуга, включваща смърт или отвличане, се гледа под лупа — каза Търпение. — Черната работа трябва да е одобрена от повечето членове. Но дори и когато процедурата приключи, трябва да има поне един маг, който желае да поеме задачата.

Търпение сгъна пръстите на лявата си ръка и зад тях проблесна сребърна светлина.

— Ама че сте любопитни — каза тя. — Предлагам ви отговори почти на всичко, споделям тайни, които хиляди са се опитвали да разкрият, а вие искате да знаете как си плащаме сметките.

— Не сме приключили с тормоза — каза Локи. — Какво правите тук?

— Припомняме си. — Сребърното сияние угасна и се появи тънка съностоманена пръчка, опряна на първите два пръста на ръката ѝ. — Проявявате смелост с въпроса си. Ще ви стигне ли смелостта, за да получите директен отговор?

— Какво предлагате? — попита Локи, който неусетно бе започнал да гризе сухара.

— Разходка из моите спомени. Поглед през очите ми. Ще ви покажа нещо смислено, стига да ви стигнат силите да го възприемете.

Локи побърза да преглътне.

— Това ще бъде ли забавно колкото последния ритуал?

— Магията не е за страхливите. Няма да повторя предложението си.

— Какво да направя?

— Наведи се напред.

Локи го стори и Търпение вдигна сребърната пръчка към лицето му. Пръчката изтъня, усука се и се изсипа през въздуха право в лявото око на Локи.

Локи зяпна. Изпусна сухара, а съностоманата се събра под формата на езерце в окото му, което се превърна в набраздено огледало. Миг по-късно в дясното му око се появиха сребърни капки, сгъстиха се и се пръснаха.

— Какво става, по дяволите?

Джийн се разкъсваше между силното желание да блъсне Търпение и да я отмести, и сериозното ѝ по-ранно предупреждение да не се намесва в нейното магьосничество.

— Джийн… почакай… — прошепна Локи.

Стоеше смаян, свързан с ръката на Търпение посредством сребърната нишка, а очите му блестяха. Трансът му продължи може би петнайсет секунди, а после съностоманата се отдръпна. Локи се олюля и се хвана за перилата, като неспирно мигаше.