Републиката на крадците [bg]

— Добре казано! — одобрява думите на спикера архидама Прозрение, която не успява да скрие усмивката си. Докато Соколаря излага доводите си, слънцето се издига в небето и залата потъва в меко златно сияние. — Призовавам моите другари, архимаговете, да се свържат. Нямаме време да се развличаме с философия. Тази сутрин бяхме разделени от темата за един специфичен договор. Тя ни разделя и сега. По някакъв начин обаче трябва да заличим това разделение, като работим усилено в рамките на закона.

— Съгласна съм — казва Търпение. — Да се свържем.

— Съгласен съм, макар и неохотно — казва Провидение. — Да се свържем.

Джийн/Търпение усеща приятната топлина на благодарността. Провидение е изместил една точка от етикета, като изрича своята преценка, преди да говори по-старшата от него Търпение, но с това той потвърждава решението на трима срещу един. Търпение, каквито и да са били истинските ѝ мисли по въпроса, сега спокойно може да ги скрие и да направи едно малко добро на Навигаторката.

— Въздържам се — казва Джийн/Търпение.

— Да се свържем тогава — казва Въздържание. — Всякакви други обсъждания извън указите се оставят настрани.

Навигаторката си слага качулката, покланя се и сяда. Събранието се връща към задънената улица, в която е било преди. Провидение се отказва да отхвърли предложения договор, докато Прозрение го приема. Въздържание и Търпение тепърва ще споделят своето мнение.

— Имаш ли още нещо за нас, спикер? — Търпение насочва своя въпрос към Соколаря, който е останал прав.

— Имам — казва младият мъж, — стига да не злоупотребя с търпението ви, като продължа.

Джийн е поразен от двойственото си възприемане на случващото се. Възможно ли е да има игра на думи в мисловната реч? Това ли е замисълът на Соколаря? Или пък Търпение в тълкуването си набляга на нюанси, които синът ѝ не е имал предвид? Каквато и да е истината, никой от архимаговете не изказва несъгласие.

— Не питая особена любов към народа на Камор. Но и не им желая злото — казва Соколаря. — Да, предложеният договор е драстичен. Ще изисква сръчност и дискретност, както и премахването на много хора. Това ще има последствия, но искам да изтъкна, че никое от тях няма да ни засегне. Да разгледаме първия указ — въпроса, че можем да си навредим. Привързани ли сме специално към сегашните управници на Камор? Не. Притежаваме ли в града собственост или вложения, които не можем да защитим? Не! Носим ли злощастие на Картейн, като предизвикваме брожения на две хиляди мили оттам? Моля ви, та нашето присъствие не би могло да защити интересите на Картейн дори ако Камор беше само на две мили!