Републиката на крадците [bg]

— Лесно ти е да го кажеш — рече Локи. — Да допуснем, че може би всичко, от което теоретично сте се нуждаели, са били градинарски инструменти и малко изобретателност, но вие всъщност пуснахте огнен дъжд от шибаното небе. Ако вашата пасмина не може да управлява света по друг начин…

— Ти по-умен ли си от една свиня, Локи?

— Понякога. Има и хора на противното мнение.

— А по-опасен ли си от една крава? От кокошка? От овца?

— Ще проявя великодушие и ще кажа „да“.

— Тогава защо не отидеш в най-близката ферма, не си сложиш корона на главата и не се провъзгласиш за цар на животните?

— Ами… Защото…

— Защото никога не ти е хрумвало да направиш нещо толкова нелепо?

— Сигурно.

— Но не би отрекъл, че е по силите ти да го направиш когато си поискаш, без вероятност новите ти подвластни да окажат съществена съпротива?

— Ами…

— Все още не е примамливо предложение, така ли? — попита Търпение.

— Това ли било всъщност? — обади се Джийн. — Всеки малоумен бандит, който преживява от курешки на сушата, при възможност би се провъзгласил за император, обаче вие — хора, които биха могли да го направят когато пожелаят, сте истински образци на здравия разум…

— Защо да седиш в стопанския двор с корона на главата, когато можеш да купиш колкото ти трябва шунка на пазара?

— Напълно сте се отказали от амбицията, така ли? — попита Джийн.

— Амбициозни сме до мозъка на костите си, Джийн. Обучението ни ни дава на мекушавите възможност да дишат. Обаче на повечето от нас ни изглежда меганелепо, че върхът на всички възможни амбиции за ненадарените е да се накичат с корони и да облекат царски одежди.

— Най-вече? — попита Локи.

— Най-вече — каза Търпение. — Вече споменах, че през годините е имало разкол. Няма да се изненадате, като узнаете, че се отнасяше до вас. — И тя сгъна два пръста от лявата си ръка, сочейки Локи и Джийн. — До ненадарените. Как да постъпим с вас. Да се държим настрани или да поставим света на колене? Благородният произход вече нямаше да бъде въпрос на белези и потекло; очевидно щеше да става дума за магьоснически умения. Несъмнено щяхте да бъдете превърнати в роби на сила, която никога нямаше да можете да притежавате, дори с всичките пари и знания на света. Нима би ви харесало да живеете в такава империя?

— Разбира се, че не би ни харесало — каза Локи.

— Е, и аз нямам желание да я изграждам. Нашите умения ни донесоха пълна независимост. Богатството ни превърна тази свобода в разкош. Повечето от нас си дават сметка за това.

— Не спираш да използваш тази дума — „повечето“ — каза Локи.

— В редовете ни има изключения. Магове, които гледат на вас като на завършени нещастници. Винаги са малцинство, държани под око от онези от нас, които са с по-консервативна и практична философия, но никога не са чак толкова малко, че да ги подминем със смях. Това са двете фракции, за които говорих по-преди. Онези, които са изключение, обикновено са млади, талантливи и агресивни. Синът ми имаше успех сред тях, преди да му излезете на пътя в Камор.