Републиката на крадците [bg]

Локи натъпка още сухар в устата си и усилено се зае да дъвче.

— Отказвам да повярвам — каза Джийн, — че живеем в свят, в който Господарката на дългата тишина ще позволи на един момчешки дух да обикаля, лишен от покой, с години, за да уплаши някой друг! Дървеницата отдавна го няма, Локи. Било е само кошмар.

— Адски се надявам да е така — каза Локи.

— Безпокой се за нещо друго — посъветва го Джийн. — Имам предвид сега. Маговете изпълниха своята част от сделката. От нас ще се очаква по-нататък да бъдем полезни.

— Бива си го това възстановяване — подхвърли Локи.

— Адски се радвам, че пак те виждам кисел и на крака. Трябваш ми, братче. Не те искам в леглото като кучешко лайно, направено на туршия.

— Ще си запазя спомена за твоята нежност и съчувствие за времето, когато ти се разболееш — каза Локи.

— Нали не те хвърлих с нежност и съчувствие от някоя скала?

— Имаш право — каза Локи, обърна се кръгом и се взря отвъд осветените с фенер части на палубата. — Знаеш ли, мисля, че сетивата ми не са вече толкова задръстени. Току-що забелязах, че корабът няма капитан.

Джийн се огледа. Никъде по палубата не видя магове. Колелото на кораба не се движеше, сякаш задържано от призрачен натиск.

— Богове! — възкликна Джийн. — Кой, по дяволите, го прави?

— Аз! — обади се Търпение, застанала редом. Държеше димяща чаша чай и гледаше отвъд изпъстрените със скъпоценни камъни дълбини.

— Пфу! — Локи се отдръпна от нея. — Нервите ми са оголени докрай. Трябва ли да го правиш?

Търпение отпи от чая си с чувство на задоволство.

— Да бъде както искаш — каза Локи. — Какво стана с малките ти последователи?

— Всички са съсипани от ритуала. Пратих ги долу да си починат.

— А ти не си съсипана?

— Аз съм направо разнищена — каза тя.

— Но въпреки това движиш кораба срещу вятъра. Сама. Докато разговаряш с нас.

— Разнищена съм. Въпреки това се ловя на бас, че когато говориш с мен, все така в тона ти няма да има уважение.

— Архилейди, когато ме избра, ти знаеше, че съм отврат — каза Локи.

— А сега как си?

— Уморен. Страшно уморен. Като че ли някой е изсипал пясък в ставите ми. Но нищо не разяжда вътрешностите ми… Не и както преди. Адски съм гладен, но няма зла умисъл. Вече няма.

— А разсъдъкът ти?

— Става — отвърна Локи. — Освен това Джийн ще ме хване, ако взема да падам.

— Поръчах да изчистят за тебе голямата каюта. Има гардероб с моряшки дрехи. Ще ти държат топло, докато пристигнем в Картейн, а там ще паднеш в ръчичките на шивачите.

— Нямаме търпение — каза Локи. — Търпение, има ли опасност да заседнем и така нататък? Може ли да ти зададем няколко въпроса?

— На стотици мили наоколо няма място, където можем да заседнем. Само че сигурен ли си, че не искаш да си починеш?