Републиката на крадците [bg]

— Те живи ли са? — попита Джийн, най-после открил ако не друго, поне някаква утайка от някогашна любезност. — Какво ще стане с тях?

— Опитвал ли си се някога да вдигнеш прекалено тежък товар? — Студеносъщни леко докосна челото на изпадналата в безсъзнание млада жена. — Ще се оправят и това ще им бъде полезен опит. Младите умове са крехки. А ние, дъртаците, преживяваме някои разочарования. Оставяме настрани мисълта, че сме центърът на Вселената, така че умовете ни се изкривяват от усилието, вместо да го посрещат челно.

Докато Студеносъщни се изправяше, коленете му изпукаха.

— Ето — като капак на всичкото ни служене тази вечер, малко философия — рече той.

— Джийн… — промърмори Локи. — Джийн, къде, по дяволите… Какво правя аз?

— Опитваш се да запълниш една дупка — каза Търпение.

— А бях ли… Имам чувството, че в момента не съм на себе си. Богове, чувствам се много странно.

Джийн постави ръка на рамото на Локи и се намръщи.

— Започваш да се затопляш — каза той, сложи длан на челото на Локи и усети високата температура.

— От моя гледна точка със сигурност не изглежда така — каза Локи. Трепереше и се пресегна за одеялото, завило краката му. Джийн му помогна, като придърпа одеялото и наметна Локи с него.

— Значи, вече си дошъл на себе си, така ли? — попита Джийн.

— Дали? Ти ми кажи. Аз просто… Просто никога не съм изпитвал такъв глад. Никога. Богове, та аз още щях да ям, но май вече не съм в стаята. Не зная какво ми стана.

— Пак ще го изпиташ — каза Търпение.

— Прекрасно. Е, може би ще задам тъп въпрос — продължи Локи, — но това свърши ли работа?

— Ако не беше свършило, щеше да си мъртъв от двайсет минути — каза Търпение.

— Значи, не е вече в мен — промърмори Локи, вперил поглед в ръцете си. — Богове. Само каква каша! Имам чувството, че… Не знам. Като оставим настрани стотината тона, които натъпках в стомаха си, не бих могъл да кажа, че се чувствам по-добре.

— Аз пък със сигурност се чувствам по-добре — каза Джийн.

— Студено ми е. Ръцете и краката ми са изтръпнали. Като че съм се състарил със сто години. — Локи се смъкна от масата, като се загърна по-плътно с одеялото. — Според мен обаче съм в състояние да се изправя!

И той демонстрира съмнителния оптимизъм на това изявление, като падна ничком.

— Дявол да го вземе! — изруга Джийн, докато го вдигаше. — Сигурна ли си, че не можеш да направиш нещо по въпроса, Търпение?

— Мастер Ламора, олицетворение на неблагодарността, малко ли чудеса направих в твое име за една нощ?

— Една чисто делова инвестиция — каза Локи. — Но предполагам, че въпреки това ти дължа благодарност.

— Да, въпреки това. Колкото до силата ти, всичко отстъпва пред природата. Нуждаеш се от храна и почивка както всеки, възстановяващ се от болест.