Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
Като разбиваща се вълна връхлита бомбардировката от поздрави и знаци, а после постепенно заглъхва. Призовават към ред и настъпва относителна тишина — облекчение за Джийн. А после…
Майката.
Поздравът закъснява с миг, за да е проява на учтивост. Той е рязък и ясен, каквито могат да бъдат само мислите на кръвни роднини. В него се крие нотка на емоционална благосклонност, умело туширана: безбрежно чисто небе, усещане за извисяване, за вятър, духащ в лицето. Абсолютната свобода на високия полет.
Знакът на Соколаря.
Спикерът — тя/Джийн, отговаря.
— Трябва ли да бъдем роби на формалностите, Майко?
— В случая има формалности.
— Но нали ние сме сами в мислите си?
— Ние с теб никога не сме сами.
— Но при все това никога не сме заедно. Нима е възможно да имаме едно и също предвид с това, което казваме?
— Не ми се прави на отворко. Не е сега времето за спикерски игрички, тази игра е колкото твоя, толкова и моя. Не позволявам да ме прекъсват.
Зад тази последна мисъл се крие сила, пулсиращ ментален мускул, с какъвто по-младите магове все още не могат да се похвалят. Просташки начин да се насочи един разговор, но Соколаря вече разбира какво се има предвид. Едва забележимо се кланя и соколът Вестрис — неговият бич — прави същото.
Посред Небесната зала се намира отразител — езерце от съностомана, чиято повърхност е огледална, без една гънчица. Заобиколен е от четири стола; три са заети. Маговете не си падат много по обичая на ненадарените да слагат най-високия по ранг така, че да се вторачва в по-нисшите от него. Когато толкова много бизнес се извършва мислено, физическите посоки започват да губят дори символичното си значение.
Джийн/Търпение заема свободното място и се насочва към другите трима архимагове. Лесно е колкото да се уловят ръце от плът и кръв. Архидоновете и архидамите събират енергията си, като изработват съвместен знак, идеограма, която за миг изпълва стаята с мисловната форма на четири имена: Търпение, Провидение, Прозрение и Въздържание.
Имената са лишени от смисъл, те са традиционни и нямат нищо общо с личните качества на своите притежатели. Съвместният знак слага началото на официалния бизнес. В отговор светлината в залата намалява; небето на ранната вечер е заменено от предхождащия зората виолетов купол, с топла ивица старо злато на хоризонта. Архидон Въздържание, най-старшият от всички, заявява следното:
— Връщаме се към въпроса за черния договор, предложен от Лучано Анатолиус от Камор.
Сетивата на Джийн претърпяват изкривяване и извъртане. Търпение — онази Търпение, която тогава е там, пригажда спомените си и ги прехвърля в контекст, който той разбира по-добре. Мислените гласове на маговете придобиват качеството на реч.
— Оставаме разединени по отношение на това дали последствията от предложението надхвърлят разрешеното от нашите ръководещи ни укази; на първо място е въпросът за самонараняването. На второ място стои въпросът за общата вреда.
Въздържание е слаб седемдесетгодишен мъж с кафява кожа, груба като ожулена от ветровете кора на дърво. Побелял е, а помътнелите му очи са като млечни ахати в тъмни, хлътнали орбити. Разумът му обаче е останал бистър; за половината си живот е спечелил пет гривни.
— Моите почитания, архидон. Искам да привлека вниманието на събралите се да обмислят и въпроса за един по-висок морал.
Това казва бледа жена от първия ред. Лявата ѝ ръка липсва, а робата ѝ е нагъната и събрана на рамото като тога. Жената се изправя и с другата ръка смъква качулката си; вижда се тънка руса коса, сплетена стегнато под сребърна мрежеста шапка. Този жест е привилегия на спикера — така тя обявява желанието си да вземе думата в опит да повлияе на започващата дискусия.
Жената е позната на Джийн от тайно прошепнатото от Търпение: Навигаторката, три гривни, родена на вадрански търговски кораб и заведена в Картейн като дете. Личното ѝ пристрастие е изучаването на морето; при това смятат, че е тясно свързана със съюзниците на Търпение.
— Спикер — започва Джийн/Търпение, — много добре ти е известно, че нито един предложен договор не изисква да бъде обоснован с каквото и да е, по-всеобхватно от собствените ни мандати.
Търпение изрича това на един дъх, за да създаде впечатление за неутралност — което не е съвсем честно — и за да наблегне на очевидното, преди някой с по-войнствени възгледи да използва възможността за по-свирепи упреци.