Републиката на крадците [bg]

Каквото и да представляваха, бяха достатъчно красиви, за да служат като развлечение, както лекичко се полюшваха под килватера. Сиви петна на хоризонта предвещаваха приближаването на зората, но ниският таван от тъмни облаци все още задръстваше небето.

Локи беше лабилен и трескав; беше се загърнал с одеялото като с шал. В паузите между две изречения нервно дъвчеше твърд корабен сухар, взет от малкия куп, който бе увил в кърпа.

— Предвид онова, което се случваше с тебе, Локи, според мен най-вярно е да се предположи, че е било плод на въображението ти.

— Той ми говори със собствения си глас — потрепери Локи. Джийн приятелски стисна рамото му, но Локи продължи. — А очите му… Неговите очи… чувал ли си нещо такова в храмовете, в които си влизал? За това, че греховете на човека са отпечатани в очите му?

— Не — отвърна Джийн. — Но всъщност ти знаеш повече от мене за тайните ритуали поне на един храм. Ще бъде ли нарушаване на някоя от клетвите ти да те попитам дали…

— Не, не — възрази Локи. — Нищо подобно не съм научавал в ордена на Тринайсетия.

— Значи, наистина си представяш цялата бъркотия.

— Защо, по дяволите, да си представям нещо такова?

— Защото си проклет идиот, обсебен от чувство за вина.

— Лесно ти е да дрънкаш.

— Не дрънкам. Виж, наистина ли мислиш, че животът подир живота е такъв фарс, че хората обикалят наоколо като духове с осакатени тела? Мислиш си, че душите имат по две очи на главите си? Или че са им нужни?

— Виждаме определени истини, проявяващи се в ограничени форми заради собствените ни опасения — каза Локи. — Не виждаме живота подир живота такъв, какъвто е наистина, защото в нашите очи той се съгласува с механиката на нашата природа.

— Идва право от елементарната теология, точно както съм го учил. И то на няколко пъти — каза Джийн. — Както и да е. Ти откога стана специалист по откровенията? Дали някога в някой миг от живота си, преди да станеш жрец, не си бил поразен от светлината на небесната яснота, от сънища или видения, от знамения или нещо, което те е накарало да се разтрепериш като лист и да кажеш: „Мамка му, боговете проговориха!“?

— Знаеш, че в такъв случай щях да ти го кажа — рече Локи. — Освен това нещата не стават по този начин; поне в нашия орден така твърдят.

— Смяташ ли, че точно същото не го казват и във всяка секта? Или наивно смяташ, че съществува храм на вярващи, където непрекъснато удрят по главата с гръмотевици от нажежена до бяло истина, докато от вас, останалите, се очаква да се ориентирате пипнешком, с интуиция?