Републиката на крадците [bg]

— Сестро спикер — казва Соколаря, като спокойно се изправя и сваля качулката си. Джийн отново се смразява, когато се разкриват познатите черти — оплешивяване над челото, живи, всяващи страх очи и лекота в налагането на заповеди. — Ти никога не си се свенила от факта, че по принцип се противопоставяш на черните договори, нали?

Джийн научава подробности от шепота на Търпение. По всяко време има около половин дузина спикери, популярни и откровени, избирани с тайно гласуване. Те не са овластени да създават или оспорват закони, но имат правото да се намесват в дискусиите в Небесната зала и да представляват пряко интересите на своите съмишленици.

— Братко спикер, не съм проявила свян за нищо.

— Тогава какъв е пълният размер на твоето несъгласие? За по-висок морал ли става въпрос?

— А нима това не би било достатъчно? Не става ли дума дали няма да усещаме липса, когато претеглят душите ни, не е ли това съответстващо основание за сдържане?

— Това единствената ти отправна точка ли е?

— Не. Поставям въпроса и за твоето достойнство. Не е възможно да не нанесем щети, щом падаме дотам, че да станем платени убийци на ненадарените!

— Не е ли това именно кредото, с което действаме? „Инципа вейла арматос де“ — „Ние ставаме оръдия“ — казва Соколаря. — За да осъществим замисъла на поръчителите, ние се превръщаме в оръдия. Понякога ставаме оръдия на убийство.

— Наистина оръжията са оръдия за убийство. Но не всички оръдия са оръжия, с които се убива.

— Когато евентуалните ни клиенти искат да открият свои изчезнали роднини или да докарат дъжд, нима не поемаме поръчките? Такова обаче е положението на света, че те са склонни да търсят помощта ни за неща, които, за съжаление, са много по-експанзивни.

— Ние не сме безпомощни в избора на договори, предвидени да…

— Сестро спикер, прощавай. Прекъсвам те, обезпокоен, че ненужно проточваме тази дискусия. Позволи ми да оставя настрани основанията ти, за да се върнем към разсичането на предишния възел. Твърдиш, че обсегът на въпросния договор предизвиква твърдия ти отпор. Как би предложила да намалим обсега, за да се стигне до една морално по-приемлива операция?

— Да намалим обсега? Цялото начинание е толкова кръвожадно и безотговорно, че едва ли бих могла да преценя как можем да го ограничим, като запазим живота на няколко души от тълпата.

— Колко на брой трябва да послужат за това намаляване, та да бъдеш доволна?

— Знаеш не по-зле от мен, братко спикер, че това не е въпрос на проста аритметика.

— Не е ли? През годините си чувала предложения за много черни договори — договори за премахването на индивиди, банди и дори семейства. Може да си се противопоставяла по принцип, но никога не си правила усилия да бъдат забранени.