Детето на нощта [bg]

Арлън нае каменоделци, зидари и дърводелци, за да възста­новят разрушеното или да построят ново на мястото на заличе­ното. Насърчи да заминат толкова от жителите на града, кол­кото можеше да отдели.

Графът се усмихваше, докато премисляше всичко наново. Пищните посивяващи мустаци подчертаваха движението на ус­тните, загрубялата от морския вятър кожа се набръчка по бу­зите и челото. Да, помогна, когато имаше най-голяма нужда, но той никога нищо не вършеше напълно безкористно. И Блек­торн разбираше това. Всъщност сключиха сделка.

Занаятчиите вземат доста пари за труда си. Дървото, камъ­кът, желязото също не са безплатни, а при тогавашната оскъди­ца цените скочиха до небето. И за храните можеш да спазариш кожодерска цена, ако знаеш как. Скоро всеки търговец и собст­веник на търговски или риболовен флот надуши печалбите. Блек­торн дори не се намръщи, а се разсмя гръмогласно, раздруса сил- но десницата на граф Арлън и заръча да донесат бутилка от най- превъзходното отлежало вино в избите, които и западняците бя­ха пощадили. Дори онези диваци обичаха хубавото вино.

Графът си спомняше как с лукавия барон седнаха в просторната палатка - и тя докарана от Арлън, - за да вдигнат наздра­вица. Думите на Блекторн бяха най-простичкото, но незаличи­мо оправдание за решението на графа.

Баронът отпи голяма глътка, облегна се в креслото, сви ра­мене и каза:

- Аз щях да направя същото на твое място.

После въпреки всичко намали пътните такси в своите земи, от които толкова недоволстваха търговците в Арлън. Изтъкна, че така показва своята признателност.

Когато яздеше обратно към града си, графът се питаше кол­ко ли ще изтрае тази признателност. Шест години по-късно още не бе получил от барона известие, че отменя облекченията. Не биваше да се учудва - никой не си позволяваше да се усъмни в почтеността на Блекторн.

Арлън властваше мирно над процъфтяващо пристанище, до чиито кейове спираха кораби с товари от Корина и Калеюс. Все повече селяни намираха за привлекателни плодородните земи северно от града - знаеха, че търговците няма безмилостно да смъкват изкупните цени за стоката им, за да избият твърде ви­соките пътни такси.

Но отскоро графът надушваше нещо гнило. Донесе го злият магически вятър, а средоточието му беше на юг, по река Арл. Отначало дойдоха неколцина магове и техните придружители от Дордовер. Нищо необичайно. Но преди десет дни към тях се присъединиха - „присъединиха“?! - четирийсетина отрепки от Черните криле. И оттогава силите на Дордовер в града му рас­тяха неспирно, вече наброяваха към триста и петдесет души в бивака си до реката.