Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Успях да се изправя на крака и да отида до банята. След кратко спиране до тоалетната и среща с господин Кафе, аз се промъкнах до прозореца на дневната, внимавайки да не обезпокоя Ейнджъл или леля Лил, докато лежаха на разнообразни мебели. Все още ме удивляваше това, че починалите спяха. Особено с всичкото блъскане у съседите.

Дори при звука от ремонт чух спирането на пикап. Беше прекалено рано камионът с доставки да пристига в бара на татко, затова любопитството ми надделя. Може би бяха новите ми съседи, макар че това би било глупаво, тъй като апартаментът им все още беше в ремонт. Моята квартира имаше известна нужда от ремонт. Трябваше да говоря с господин Зи по-късно. Да го убедя, че нови плотове биха повишили стойността на цялата сграда.

Изненадващо, отвън имаше микробус за багаж, но беше спрял откъм задната страна на бара. С разбудено любопитство забързах към прозореца на спалнята си за по-добра видимост. Дам, някой се нанасяше. Погледнах към прозорците на втория етаж и ахнах. На глас. Мъж вдигаше щорите и бършеше праха от первазите, като че ли подготвяше мястото за нов наемател.

В моите офиси.

Баща ми даваше под наем моите офиси точно изпод носа ми. Бях ужасена. Обидена. И повече от малко ядосана. След бърза проверка на гардероба — със сигурност карирани боксерки, тениска, която заявяваше, че бях по-хладна и от въздуха в хладилника, и розови заешки чехли щяха да свършат работа за разходка до отсрещната страна на улицата — оставих чашата си с кафе и се отправих към бара на баща ми. Колкото повече го премислях, толкова по-бързо вървях. И колкото по-бързо вървях, толкова по-ядосана ставах.

Хладен вятър се завихри около мен, когато излязох от сградата, но го игнорирах. Баща ми даваше под наем офисите ми. Ама че нахалство.

Подминах двама мъже, които се мъчеха да разтоварят бюро, и се вмъкнах в бара през задната врата.

— Татко! — извиках, минавайки покрай стреснатата си мащеха, която тъкмо влизаше от предната част. Очевидно носеше закуска на предателя. Можех само да се надявам да се задави с нея. И покрай Сиена, великолепната нова барманка, която бе сваляла Пари. Тя надяна одобрителна усмивка, когато забеляза боксерките ми.

Джема излезе от офиса на татко, точно когато стигнах там, на лицето й бе изписана изненада.

— Чарли, не си облечена.

— Къде е той? — попитах, подминавайки я.

— Татко? Мисля, че е горе.

Ако бях с всичкия си, можеше и да обърна внимание, когато най-лекия намек за усмивка премина по лицето й, можеше да забележа факта, че нищо не бе такова, каквото изглежда, но бях на мисия. Обърнах се и заизкачвах стълбите по две наведнъж. Не най-лесното нещо, когато си със заешки чехли. А дългите крачки караха боксерките ми да влизат в крайно неприятни места, но бързо наместване щеше да оправи нещата, щом стигнех до стълбищната площадка.