Смъртта на царете [bg]

— Ще положите ли клетвата на легиона, за да бъдете под моя команда?

Те изреваха утвърдително.

Гадитик се наведе към ухото на Юлий и прошепна дрезгаво:

— Богове, сенатът ще ми вземе главата, ако го направиш!

— Тогава трябва да заминеш, Гадитик, да се присъединиш към Светоний на кораба, докато аз приемам клетвата им.

Гадитик го изгледа преценяващо. После каза:

— Питах се защо си го оставил там. Няма да положи клетва, която да не може да наруши… Мислил ли си накъде ще ги поведеш?

— Мислил съм. Ще събера армия и ще ги поведа право срещу Митридат.

Протегна ръка, Гадитик се поколеба, после я пое с кратко ръкостискане, което беше почти болезнено.

— Тогава пътят ни е един — каза той и Юлий кимна разбиращо.

Вдигна ръце, за да призове за тишина, и се усмихна, когато тя настъпи. Гласът му се разнесе ясно във внезапното мълчание.

— Никога не съм се съмнявал във вас — обърна се той към мъжете. — Нито за миг. Сега станете и повтаряйте.

Всички станаха като един и застанаха мирно, с вдигнати глави и изправени рамене.

Юлий ги огледа и разбра, че е длъжен да продължи напред. У него нямаше нищо, което да го накара да се отметне, но с клетвата неговият живот щеше да се промени, докато Митридат не паднеше мъртъв.

Започна да изрича думите, на които баща му го беше учил, когато светът още беше прост.

— Юпитер Победителю, чуй тази клетва. Посвещаваме нашата сила, нашата кръв, нашия живот на Рим. Няма да отстъпим. Няма да се пречупим. Няма да протестираме срещу страданието или болката. Където има светлина, оттук до края на света, ние защитаваме Рим под командата на Цезар.

Мъжете повтаряха след него с ниски и твърди гласове.