![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Заемете се да ги погребете. Гадитик може да каже молитвите, след като ги заровите.
Юлий спря и погледна към хоризонта, където слънцето гореше в мътен зимен меден отблясък.
— Останалите да отсекат дървета — ще разпъваме на кръст тук, по крайбрежието. За предупреждение на отговорните за това клане.
Пракс отдаде чест и изтича към закотвените кораби, доволен да се махне от вонята на смъртта и от младия офицер, чиито думи го плашеха, защото вече го познаваше.
Докато приковаваха първите петима към грубо скованите кръстове, Юлий стоеше безстрастно. Издигаха всеки кръст с въжета, докато напречното дърво не се плъзнеше в жлебовете, които да го задържат, а после го укрепваха с дървени клинове. Пиратите викаха, докато гърлата им не пресъхнаха и от тях вече не излизаше никакъв звук, само хрипове и свистене. Кървава пот капеше от мишниците и слабините на единия — тънки пурпурни линии, които очертаваха грозни криволици по кожата му. Третият се затърчи, когато набиха железния гвоздей през китката му в мекото дърво на кръста. Започна да се моли като дете, задърпа другата си ръка, но я хванаха и задържаха за ударите на чука и острието на гвоздея. Още преди неговите хора да довършат ужасната си задача, Юлий пристъпи напред като в замая и бавно извади меча си. Войниците замръзнаха при приближаването му, но той не им обърна внимание и заговори, сякаш мислеше на глас:
— Никога вече… — И заби меча си в гърлото на първия разпънат пират.
В очите, които бързо се изцъклиха, се мярна облекчение. Юлий отмести поглед и изтри меча си. Ненавиждаше собствената си слабост, но не можеше да гледа повече мъките им.
— Убийте бързо другите — заповяда, преди да се запъти към кораба.
Мислите му се блъскаха диво. Беше обещал да разпъне всички на кръст, но в действителност тази гледка бе толкова грозна, че не можеше да я понесе. Виковете го бяха накарали да се засрами. Беше му необходима цялата му воля, за да накара да разпънат останалите четирима след ужаса, предизвикан от вида на първия.
Направи нервна гримаса. Баща му не би показал слабост. Рений сам би ги приковал и след това щеше да спи спокойно. Усети, че бузите му горят от срам, и плю през ръба на кея. Въпреки всичко не би могъл да остане заедно с войниците си и да гледа как умират, а това, че се беше отдалечил сам от тях, би уронило авторитета му в очите на подчинените му, тъй като собствените му заповеди бяха довели до жестоката смърт на пиратите.
Кабера беше отказал да слезе на брега за екзекуциите заедно с легионерите. Стоеше до перилата на кораба, навел глава на една страна, с неизказан въпрос в очите. Юлий го погледна и сви рамене. Старият лечител потупа ръката му и в другата му ръка изникна амфора с вино.
— Добра идея — каза отсъстващо Юлий. Мислите му бяха далече. — Донеси още една. Довечера не искам да сънувам нищо.
Глава 20
Много малко от пристанищните постройки имаха покриви и стени, достатъчно сигурни, за да могат хората на Юлий да ги използват. По-голямата част бяха опожарени И бяха останали само каменните стени, подобни на празни черупки. Юлий прати хората си да претърсят района за храна. Макар че Целз беше събрал достатъчно храна, за да му стигне през зимата, едва ли щеше да стигне дълго време за толкова много здрави мъже.
Легионерите вървяха предпазливо — никога поединично и винаги очакваха внезапна атака. Дори след като събраха труповете и ги заровиха, пристанището си остана мълчаливо и мрачно и те живееха с мисълта, че който и да е унищожил римското население, може да е наблизо и да се върне.
Намериха жив само един мъж. Кракът му беше посечен и инфекцията го разяждаше. Откриха го, когато го чуха да се движи, за да убие един плъх, приближил се твърде много към миризмата на кръвта му. Мъжът тъкмо смазваше главата на животното с камък и извика от ужас, когато хората на Юлий го хванаха за ръцете и го изнесоха на светло. Тъй като беше стоял дни наред на тъмно, не можеше да понесе дори слабото утринно слънце и застена като трескав, докато го влачеха към кораба. Юлий повика Кабера веднага щом видя подутия крак, макар да предположи, че е късно. Устните на мъжа бяха целите в сухи корички и той заплака без сълзи, когато поднесоха към устата му купа вода. Кабера опипа подутия му крак с дългите си пръсти, поклати глава и дръпна Юлий настрана.
— Отровата е стигнала до слабините. Твърде късно е да го отрежа. Мога да се опитам да намаля болките му, но не му остава много.
— Можеш ли… да положиш ръце върху него? — попита Юлий с надежда.